4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 846
С., 07,11,2014година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 133/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Х. енд уелнес”А. – [населено място] против решение от 30.09.2013 г. по т.д. №11062/2012 г. на Софийски градски съд .
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил въпроса- „ Съдът длъжен ли е да разгледа възражение за прихващане, направено от ответника още с отговора на исковата молба” Материалноправният, респективно процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание първият поставен въпрос не може да установи неговото наличие, тъй като е общ и хипотетичен,поставен е без да бъдат съобразени подробно изложените мотиви на състава относно основанията, поради които възражението за прихващане е счетено за невъведено редовно процесуално, поради това, че е пропуснат срока за неговото въвеждане с допълнителна молба, с която е променено както основанието така и размера на същото.Касаторът е поставил още няколко въпроса, все по отношение на направеното от него възражение за прихващане. Тези въпроси – „Длъжен ли е съдът да отстрани процесуалните нарушения на първоинстанционния съд, допуснати при определени съдопроизводствени действия, като ги повтори безпорочно… допустимо ли е ответникът направил възражение за прихващане с отговора на исковата молба да въвежда допълнително нови фактически твърдения …. ” могат да бъдат приети за релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото са обосновани с действията на първата съдебна инстанция, не приела за разглеждане направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане и доколкото въззивният съд по отношение на оплакванията за неправилност на това процесуално действие е приел, че с направеното в хода на производството възражение – различно от това в отговора на исковата молба, което е прието от първостепенния съд и разгледано в решението предмет на въззив, страната се е отказала от първоначално въведеното и е напрали второто възражение във вида,в който е считала, че вземането й е изискуемо и следва да бъде прихванато при уважаване на иска. Именно това второ възражение,третирано и в акта на първата инстанция е счетено за въведено процесуално след предвидените за това срокове. Страната като допълнителен критерий е обосновала разбиране за противоречие на разрешаването на този въпрос с решение № 135 от 20.12.20101г. на ВКС, І т.о., в което, обаче въпросът за нередовността с всички правни последици на направено възражение за прихващане и порочност на процесуалните действия на съда в тази връзка, нито е поставян, нито е разглеждан от състава на ВКС, а процесуалните въпроси относно повтаряне на порочните действия на първата инстанция са разгледани в съвсем друг контекст и с оглед различна фактическа обстановка, което не обосновава наличие на основанието.Същото е относимо и към другите две цитирани и приложени решения, чиято релевантност спрямо конкретното правопогасяващо възражение не се установява. Още повече, че както бе разгледано вече въззивният съд е приел, че страната е изоставила първоначалното направеното възражение, касаещо дължими според нея суми от неизпълнение на договора за строителство, а е направила друго възражение за прихващане, по което е било налице произнасяне на първата инстанция. С оглед тези решаващи мотиви на въззивния съд, поставените от цитираните решения на ВКС въпроси не са били разглеждани.Общо поддържаното твърдение за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е съобразено с дефинитивната определеност на основанието с т.4 ТР ОСГТК №1/09г., тъй като не са изложени доводи свързани с неправилно формирана съдебна практика, респективно с неяснота и непълнота на приложена от въззивния съд правна норма, която да се нуждае от тълкуване.
Последният поставен въпрос – „ Налице ли е необходимо другарство между дружеството със специална инвестиционна цел и неговото обслужващо дружество, когато е предявен иск за изпълнение на договор сключен и от двете дружества„ не е бил поставян и разглеждан в производството, поради което и не съставлява общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото е свързан с допустимост на иска, то следва да се отбележи, че не я обосновава, тъй като между дружеството и неговото обслужващо дружество е налице не необходимо, а обикновено другарство, с оглед характера на правоотношението, обусловен от различно поетите договорни задължения.
С оглед изложеното касаторът не установява наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На ответникът по касация следва да бъдат присъдени поисканите от него и установени по делото разноски за процесуално представителство от един адвокат в размер на 2000лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.09.2013 г. по т.д. №11062/2012 г. на Софийски градски съд .
ОСЪЖДА „Х. енд уелнес”А. – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] сумата 2000лв. – направени разноски пред настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: