3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 908
С., 26,11,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 18 ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1576 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. и К. К. от Р. федерация, чрез адв. Ж.А.-Б., против решение № 93/22.10.2012 г. по гр.д. № 236/2012 г. на Бургаски АС, с което по същество се отхвърля иска на касаторите против С. Е.-С. за заплащане на сумата 9 000 евро част от обща неустойка 24 933.44 евро за забавено изпълнение на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.10.2008 г., като са осъдени за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1.Обвързан ли е възложителят по договора за изключителни агентски права със сключените от името на изпълнителя по същия договор, предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти, предвид конкретните клаузи на процесния договор?, 2. Липсата на посочване в предварителния договор, че продавача действа от името на трето лице-възложител по договор за изключителни права, сключен между тях, освобождава ли действителния продавач-възложител по този договор от отговорностите поети с него?, 3.Представлява ли договорът за изключителни агентски права договор за поръчка по чл.280 ЗЗД, както го е квалифицирал въззивния съд, след като е сключен от търговци? И по трите въпроса били налице основанията по чл.280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието, че в процесния предварителен договор продавачът Б. О., който еднолично се е обвързал с построяването и продажбата на обекта от апартхотел В., е действал от свое име, а не е действал, като пълномощник на собственика С. О., /въпреки наличието на договор за изключителни агентски права за продажба на недвижими имоти между последните двама/.
Първият въпрос не е релевантен. Освен това, не е правен, а фактически, защото самият касатор обуславя отговора от конкретните клаузи на процесния договор. Независимо от това, видно от разпоредбите на чл.1 и чл.5, продавачът Б. О. продава свой собствен имот, а ответникът е посочен в следващите клаузи само за обслужване, поддръжка и стопанисване на имота.
Вторият въпрос е ирелевантен, защото касаторът нарича трето лице “действителен продавач”, каквито данни няма по делото. Въпреки това, и този въпрос е с еднозначен отговор.
В случая решаваща е разпоредбата на чл.292,ал.2 ЗЗД, че ако довереникът действа от свое име, правата и задълженията по сделки с трети лица възникват за него, т.е. не се разкриват действителните страни по косвеното представителство.
По първите два въпроса твърдяното противоречиво решаване от съдилищата, обосновано с представеното решение по в.гр.д. № 164/2010 г. на Бургаски АС, /което не е допуснато до касационно обжалване с определение по т.д. № 180/2011 г. на ІІ т.о./, не е налице, тъй като посредникът е различен от процесния, става дума за договор за посредничество и няма данни за конкретните клаузи в него. За другите представени решения на БАС и БОС няма данни да се влезли в сила.
Третият въпрос е неправилно зададен, защото няма пречка договор за поръчка по чл.280 и сл. ЗЗД да бъде сключен от търговци и сделката да се определи като търговска. Тъй като договорът за поръчка не е в кръга на посочените в чл.1,ал.1 ТЗ търговски сделки, сделката може да се определи като търговска, съобразно въведеният от законодателят в чл.286,ал.1 ТЗ субективен критерий да е извършена от търговец при осъществяване на дейността му по занятие. Виж Р 127/5.10.2011 по т.д. 1027/2010 на ІІ т.о. Тук следва да се има предвид и разпоредбата на чл.288 ТЗ.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи съобразно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК.
Останалите релевирани в изложението съображения представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, но те се подлагат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящето производство по допускането му.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 93/22.10.2012 г. по гр.д. № 236/2012 г. на Бургаски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: