2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 470
С., 09,06,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 2 юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 4247 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК Л. инс АД-С. против решение № 1258/20.06.2013 г. по в.гр.д. №4450/2012 г. на Софийски АС в частта, с която се оставя в сила решение № 2742/13.06.2009 г. по гр.д. № 846/2004 г. на СГС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на В. И. на основание чл.407,ал.1-отм. ТЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й при ПТП на 30.11.2003 г. в размер на 70 000 лв. и 2 800 лв. държавна такса.
Ответницата по касационната жалба В.И. е подала отговор, че не са налице основания за допускане и че същата е неоснователна.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът: Допустимо ли е съдът да присъди парична сума по иск за непозволено увреждане, които вреди са част от фактическия състав на престъпление и за които вреди вече е постановен осъдителен диспозитив срещу делинквента, представляващ неразделна част от влязла в сила присъда по наказателно дело?, бил от значение за точното прилагане на закона.
На този въпрос е отговорено с отменително решение № 167/23.11.2012 г. по приложеното т.д. № 821/2011 г. на ІІ т.о.
Съгласно т.1 ТР 2/6.06.2012 г. по тълк.д. № 1/2010 г. ОСТК, при уважен иск срещу деликвента по чл.45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.407,ал.1-отм. ТЗ, съответно по чл.226,ал.1 КЗ, срещу застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. Плащането на сумата, присъдена на основание чл.45 ЗЗД, има евентуално значение само за основателността на прекия иск по чл.407,ал.1-отм. ТЗ, съответно по чл.226,ал.1 КЗ.
Деликтното право и прякото право не съществуват в съотношение на кумулативност, евентуалност или солидарност, а те съществуват успоредно, като конкуриращи се, без да се изключват взаимно.
Обжалваното решение не противоречи на задължителната практика на ВКС.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1258/20.06.2013 г. по в.гр.д. № 4450/2012 г. на Софийски АС в обжалваната осъдителна част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: