4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 123
С., 17,02,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 10 февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 3896 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение № 173/1.07.2013 г. по в.т.д. № 99/2013 г. на ВТАС се: 1. Отменя, като незаконосъобразно, решение на ОСА на Битова електроника АД-Б. от 27.07.2011 г. по т.6 от дн.ред за увеличение на капитала., 2. Потвърждава решение № 197/27.12.2012 г. по т.д. № 936/2011 г. на ВТОС в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен искът на Д.Ш. и В.Ш. по чл.74,ал.1 ТЗ против Б. АД за отмяна на решенията на ОСА на 27.07.2011 г. по т.1-4 и 8 от дн.ред., 3. Отменя определение от 12.02.2013 г. на ВТОС в частта, с която е била оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на ищците, и намалява присъдените на Битова електроника АД разноски за адв.възнаграждение над 2 491.69 лв. до 3 000 лв.
Против решението са подадени касационни жалби от всички страни. Ищците Ш. го обжалват в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част. Ответникът го обжалва в частта, с която по същество е отменено решението на ОСА по т.6 от дн.ред. Ищците са подали и частна жалба против решението в частта, имаща характер на определение, с която всъщност ВТАС е потвърдил присъдените от ВТОС разноски до размер на 2 491.69 лв.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Атакувани са следните решения от дн.ред:
По т.1-Приема доклада за дейността на дружеството през 2010 г.
По т.2-Одобрява ГФО за 2010 г.
По т.3-Със сумата 362 831.52 лв. да бъде покрита загубата от 2010 г. за сметка на неразпределена печалба от минали години.
По т.4-ОСА освобождава от отговорност членовете на СД К., А. и К.. Не освобождава от отговорност Д.Ш. за дейността му като председател на СД от 1.01.2010 до 23.09.2010 г.
По т.6-На основание чл.192,ал.1 ТЗ и чл.26,ал.1,т.1 от Устава, да се увеличи капитала на Б. АД-В.Т. със сумата 1 604 233 лв. от 1 599 945 лв. на 3 204 178 лв., чрез издаване на 1 604 233 нови обикновени поименни акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев и емисионна стойност 1 лев. Всеки акционер има право да придобие част от новите акции, която съответства на неговия дял в капитала, в едномесечен срок от обявяване в ТР на покана за записване на акциите. А. Р. Е. заплаща записаните от него 172 000 бр. акции, съответстващи на част от дела му в капитала, пред увеличението, с непарична вноска-172 000 лв. заемни средства, оценени по реда на чл.72,ал.2 ТЗ.
По т.8-не взема решение.
І. В изложението на ищците Ш. по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се твърди, че въпросите: Нормата на чл.247 ТЗ императивна ли е?, Следва ли писмените материали да отразяват вярно, пълно и точно дейността на дружеството и това подлежи ли на съдебен контрол?, След като липсва увереност в достоверността на финансовите отчети, нарушено ли е правото на сведение по чл.224 ТЗ?, били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Бланкетното позоваване на законовия текст-чл.280,ал.1,т.3 ГПК, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Не е обоснован допълнителен селективен критерий по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Не е посочена непълна, неточна или противоречива правна норма, нито е посочена непротиворечива, но подлежаща на преодоляване, като неправилна, с оглед развитието на обществените отношения или промяна в законодателството съдебна практика, съгласно т.4 ТР 1/2010 ОСГТК. Освен това, въпросите за наличието на задължителните реквизити в доклада за дейността на АД и за увереността в достоверността на фин.отчети, не са правни въпроси, а фактически, защото са въпроси на фактите по делото и доказването им. Така например, по последния въпрос съдът е взел предвид, че са налице доклади на независим регистриран одитор и назначения от ОСА контрольор на дружеството.
Доводите за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК не могат да обусловят приложно поле чл.280,ал.1 ГПК.
ІІ. В изложението на ответното АД-по отмененото решение по т.6 от дн.ред, се твърди, че по въпросите: Каква трябва да е степента на конкретност на предложенията за решения и следва ли проекта да съвпада напълно с текста на приетото решение?, съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика.
Твърдяното противоречие не е налице. Точно обратното.
Вторият въпрос не е коректно формулиран и не е релевантен, защото никъде ВТАС не е приел, че проекта следва да съвпада напълно с текста на приетото решение.
Въззивният съд е приел, че проекта за решение следва да бъде конкретен и да съдържа всички съществени параметри на бъдещото решение. В случая проекта за решение е бил само: “ОСА взема решение за увеличаване капитала на дружеството на 1 604 233 лв.”
Същото е прието и с Р 216/20.01.2014 по т.д. 45/2013 на І т.о.
Разпоредбата на чл.223,ал.4,т.5 ТЗ е императивна, тъй като въвежда императивно задължение за конкретно предложение по всяка точка от дн.ред. Обаче, преценката за степента на конкретизация на предложенията за решение следва да се прави във всеки отделен случай, както и не всяко конкретно предложение предпоставя необходимост от предварителни писмени материали. Ако тези изводи с оглед данните по делото са неправилни, това са основания по чл.281,т.3 ГПК, но не по чл.280,ал.1 ГПК.
Изводите на решаващия съд са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност. На проверка подлежат правните изводи, а не установените от съда факти и обстоятелства. Твърдението за неправилното интерпретиране на доказателствата е относимо към доводите за незаконосъобразност на съдебния акт, които не са предмет на производството по чл.288 ГПК.
Затова, и тази касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
ІІІ. Частната жалба на ищците е неоснователна, тъй като искането за допълнително редуциране на разноските, присъдени в полза на другата страна, не е мотивирано с конкретно цифрово изражение.
По изложените съображения, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 173/1.07.2013 г. по в.т.д. № 99/2013 г. на Великотърновски АС.
Оставя без уважение частната жалба на Д.Ш. и В.Ш. против въззивното решение в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: