3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 788
С., 03,12,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 26 ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 169 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на У. Б. АД-С. против решение от 18.11.2011 г. по гр.д. № 2271/2011 г. на Софийски АС, с което се 1. Осъжда касатора да заплати на Г. Д. Т. от С. сумата 6 406.97 евро на основание чл.55,ал.1 ЗЗД ведно с разноски., 2. Потвърждава решението по гр.д. № 11 183/2009 г. на СГС в останалата му отхвърлителна част до предявеният размер 7 200.19 евро.
Всъщност интересът на касатора се свежда до обжалване на решението само в осъдителната част, с която по същество искът е уважен.
Ответникът по касационната жалба Г. Т. е подал отговор, че оспорва основанията по чл.280,ал.1 и чл.281,т.3 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е поставен въпросът: Имал ли е УС на банката правната възможност при действието на договора за банков кредит № 138/12.03.2008 г., както и на условията по кредите на физическите лица, да определя едностранно БЛП, като към основата ЮРИБОР да начислява т.нар. премия, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 пункт и без за това да е необходимо сключване на доп.споразумение с кредитополучателя? Този въпрос бил решен противоречиво с представеното Р по гр.д. 42665/2009 на СРС, както и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Така формулираният въпрос не е правен, а фактически, защото е въпрос на фактите по делото и доказването им, т.е. отговорът се определя от съдържанието на конкретния договор и конкретните условия. Отговорът на поставеният въпрос зависи от това дали при конкретните обстоятелства са налице предпоставките по чл. 143 и чл.144 ЗЗП.
Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото и на уговорките в сключения между страните договор-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
В случая е налице договор за банков ипотечен кредит на физическо лице. Тъй като кредитът не е предназначен за търговска или професионална дейност, затова лицето има качеството но потребител по п.13 ДР ЗЗП. С т.11.1.3 от договора не е уговорена възможност дължимата от кредитополучателя лихва да бъде намалена при промяна на пазарните условия, водещи до понижаване на годишния лихвен процент, а само в посока единствено на нейното повишаване. Това обуславя съобразяване с разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП, което обаче не е предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК.
Твърдяното противоречиво решаване не е налице. С обжалваното решение е прието, че в случая не е променена променливата компонента на лихвения процент, а са въведени нови правила за нейното определяне, като е включен нов компонент-премия, какъвто страните не са договаряли. В представеното решение на СРС крайният извод е друг: Видно от заключението на СИЕ и годишните доклади с оглед настъпилата световна финансова и икономическа криза, достигнала до България през м.септември 2008 г., стойността на отчуждения за временно ползуване капитал е нараснала с оглед на което се е породила и необходимостта от завишаване на дължимата лихва.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи съобразно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК. Дори няма посочено конкретно разпоредба, норма или закон, които да се непълни, неясни или противоречиви по смисъла на чл.5 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 18.11.2011 г. по т.д. № 2271/2011 г. на Софийски АС в осъдителната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: