2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 571
С., 24,06,2013 година
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 24 юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 795 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Е.-Г.О. против решение от 27.06.2012 г. по гр.д. № 16322/2011 г. на СГС, с което се обезсилва изцяло решение от 21.04.2011 г. по гр.д. № 25343/2009 г. на СРС и прекратява производството по делото, като оставя без разглеждане предявените от касатора срещу Ч. Р. Б. АД-С. искове по чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че Е. не дължи на АД сумите: 6 656.04 лв. начислена за консумирана ел.енергия за м.02.2009 г. и 160.89 лв. лихви. Касаторът е осъден за разноски за производството в СРС и СГС.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Има ли правен интерес касатора да предяви отрицателен установителен иск, за да защити своите права срещу дружество, което отчита и претендира заплащане на недължими суми, след като КП е съставен от последното?, 2. Следва ли СРС да уважи искането за привличане на втори ответник Ч. Р. Б. АД при условие, че дружеството е издало процесните фактури? и 3.Явяват ли се процесните фактури издадени без правно основание след като не е доказано, че ел.енергия е консумирана? И по трите въпроса следвало да бъде допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, което да допринесе за решаване на делото според точния смисъл на закона-чл.5 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Въпросите са неправилно формулирани.
По първият въпрос касаторът не разграничава двете търговски дружества: Ч. Р. Б. АД, което е страна-ответник по делото, разпределя и отчита ползуваната ел.енергия, а другото Ч. Е. Б. АД фактурира и инкасира дължимите суми, и може да ги претендира, но то не е страна по делото.
По вторият въпрос касаторът вероятно има предвид Ч. Е. Б. АД, за което признава, че е издател на процесните фактури-виж и обясненията на в.л. в с.з. на 13.12.2010 г. на лист 131 по делото в СРС, но искът не е предявен срещу това АД и то не е страна по делото. Отказът на СРС в с.з. на 21.03.2011 г.-лист 143, да привлече втори ответник не е предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК.
Третият въпрос не е правен, а фактически, защото в конкретния случай е въпрос на фактите по делото и доказването им.
Бланкетното и непълно позоваване на законовия текст, защото водещо е развитие на правото, не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК. Не са налице непълни, неясни или противоречиви закони по смисъла на чл.5 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение от 27.06.2012 г. по гр.д. № 16322/2011 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: