2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 196
С., 17,03,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 10 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 2997 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. О.-С. против решение № 103/28.12.2012 г. по т.д. № 1773/2012 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 23.01.2013 г. по т.д. № 2481/2011 г. на СГС, с което се отхвърля предявеният от касатора срещу Ел Би Б. Е.-С. иск за заплащане на сумата 36 000 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползуване на собствения на ищеца недвижим имот от ответника за процесния период 21.06.2008 г.-22.06.2011 г., като неоснователен.
Ответното Е. не е подало отговор.
В касационната жалба се твърди, че по въпроса Приватизираните търговски дружества, Дали договореностите между дружества с държавно участие по отношение на дейността им ги задължават и след приватизирането им? няма съдебна практика, поради което е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието, че не е налице фактическия състав на чл.59 ЗЗД. Между страните е постигнато съгласие за отдаване под наем на паркоместа и за обслужващо ползуване на общ път между притежаваните от тях и от други дружества сгради-споразумение от 13.07.95 г., безсрочен договор от 2004 г., анекси от 2007 и 2008 г. Затова, не е налице ползване на част от чужд недвижим имот без основание. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че дружествата, подписали споразумението за обслужващо ползуване на пътя между сградите, след това са приватизирани.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение в касационната жалба. Бланкетното позоваване на законовия текст, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисълът на т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК.
Изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не съдържа основания по чл.280,ал.1 ГПК, а такива по чл.281,т.3 ГПК, които обаче са различни от първите и не са предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК, а на производството по чл.290 и сл. ГПК, което се развива след допускане на касационната жалба до разглеждане същество. Касаторът не прави разграничението между основанията по чл.280,ал.1 ГПК от тези по чл.281,т.3 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 103/28.12.2012 г. по т.д. № 1773/2012 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: