2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
С., 30,06,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 4030/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение от 03.07.2013г. по гр.д.13175/12 на Софийски градски съд .
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът,чрез пълномощника си – адв. Л. е поддържал, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. След възпроизвеждане на част от текста на тази норма той е поставил въпроса – „ Следва ли да се приемат за насрещна престация по двустранен облигационен договор задълженията на една от страните, които са вменени като такива със Закон”. Касаторът е развил подробно разбирането си за това, че след като С. община, като възложител по договор за обществен превоз на пътници има вменени със закон задължения за упражняване на контролни и управленски функции, то тези нейни функции не могат да бъдат считани за насрещни задължения по договор, като са развити и оплаквания за неправилност на изводите на съда в тази насока.В заключение лаконично е посочено, че заради така изложеното си разбиране и оплаквания било „ необходимо произнасяне на ВКС „ по поставения въпрос. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Дори и да бъде изведен правен въпрос от така изложеното от касатора по чл.280, ал.1 ГПК, дори и да се приеме този въпрос за релевантен, въпреки, че и поставения от него въпрос е хипотетичен и фактически, без да е свързан с решаващите изводи на въззивния съд / а задължението за ясна и точна формулировка на този въпрос е на касатора – ар т.1 ТРОСГТК №1 /09г./, то той би обосновал единствено общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на основанието, нито подробно изложеното оплакване за неправилност на изводите на съда, развито в контекста на становището на страната. По принцип оплакванията за неправилност на акта са неотносими към производството по чл.288 ГПК и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, но не могат да обосноват основанията за допускането му.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на 03.07.2013г. по гр.д.13175/12 на Софийски градски съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: