2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 769
С., 14,10,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 6 октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 144 /2014 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О.-С. против решение № 466/28.10.2013 г. по в.гр.д. № 674/2013 г. на Пазарджишки ОС, с което се потвърждава решение № 464/7.06.2013 г. по гр.д. № 372/2013 г. на Пазарджишки РС, с което касаторът е осъден да заплати на Р. С. О.-П. сумите: 13 972.64 лв. на основание чл.266,ал.1 ЗЗД, такси за охрана на 20 бр. обекти от изброените в приложение 1 към договор за охрана и пожароизвестяване с техника № 61/7.04.2005 г., ведно със законната лихва, 3 971.91 лв. на основание чл.86 ЗЗД, лихви за забава, и 815 лв. разноски.
Ответното по касационната жалба О. е подало отговор да се остави без уважение поради липса на касационни основания.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът: Работата по договор за изработка приета ли е с подписване на фактурата, при условие, че се издава авансово, а не за свършена работа?, бил решен в противоречие с Р 231/13.07.2011 г. по т.д. № 1056/2009 на ІІ т.о.
В отговора на исковата молба ответникът признава валидно възникване на облигационно правоотношение, но оспорва фактурите, тъй като: 1. не били подписани от представител на общината, а на охраняваните обекти, и 2. били издавани авансово, т.е. за текущия месец съгласно чл.3.5 от договора.
Въззивният съд е приел, че съдържанието на фактурите не е оспорено, не е открито производство по оспорване на истинността им по чл.193 ГПК, касае се за специфична дейност, която няма видим резултат, т.е. няма възражения по време на изпълнение на договора. След процесните месеци февруари-септември на 2010 г., ответника по иска изпраща предизвестие изх. № 2600-765/10.09.2010 г. за прекратяване на договора, поради тежкото финансово състояние на общината.
Твърдяното противоречие не е налице. Мотивите на съда са свързани със спецификата на договора за охрана, поради което цитираната в изложението практика е неприложима. Представеното от касатора решение касае произнасяне по различен въпрос-за преглед на изработеното, което е реално обективирано чрез реално предаване на готов трудов резултат, с оглед наличието на недостатъци или отклонения от поръчката и правата на поръчващия по чл.265 ЗЗД.
В случая следва да намери приложение даденото разрешение с друго Р 188/31.07.2012 по т.д. 451/2010 на ІІ т.о., че договорът за охрана по своята правна същност е договор за изработка, предмет на който е дължим от изпълнителя резултат-защита от противоправното проникване на външни лица в охраняваните обекти. Това е дължимата от него престация. Тази специфичност е отчетена от въззивният съд, който е констатирал, че няма възражения за неизпълнение по време на действие на договора.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 466/28.10.2013 г. по в.гр.д. № 674/2013 г. на Пазарджишки ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: