4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
С., 17,06,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №4436/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. на М. съвет против решение №1396 от 28.06.2013 г. по т.д. №3081/2012 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касационната жалба- [фирма] –гр. С. е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Изложени са и доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.Поддържал е, че в противоречие с ППВС№1/79г.,според което по иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, ищецът трябвало да докаже само плащането, а ответникът наличие за основание за това плащане, въззивният съд изцяло коментирал възраженията на ищеца –жалбоподател за неизпълнение задълженията на изпълнителя по договор за обществена поръчка, като препратил и към мотивите на СГС., а с това решение на СГС било вменено на ищеца да установи неизпълнението на ответника. Посочено е още, че в противоречие с решение №556/10г. на ВКС,ІV г.о. в тежест на ищеца по иск по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД било да докаже само факта на плащането. Направено е и оплакване, че въззивният съд „ основал решението си на обстоятелството че ищецът е този който и през 2010г. не изпълнил задълженията си по процесния договор, поради което неговите претенции се явяват неоснователни”, като с оглед този мотив е твърдяно противоречие с решение №64/11 на ВКС, І т.о., с което било прието че длъжникът по иск по чл.55, ал.1 ЗЗД не можел да се освободи от задължението си поради виновното неизпълнение на кредитора.Страната е поставила под формата на изложение няколко въпроса формулирани като – „ възможно ли е договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба от ответника ако преди това на ответника е връчена покана със срок за доброволно изпълнение, който последния не е бил спазил и договора е развален, счита ли се развален договора, ако съдът е отхвърлил исковата молба в която е изразена воля за разваляне на договора, без да обсъди посочената в исковата молба покана… и произнасянето от на съда по отношение на изявената воля за разваляне на договора в исковата молба, обезсилва изявената по-рано воля за разваляне на договора извънсъдебно…” Направено е лаконично оплакване, че съдът не взел предвид покана от 18. 06.2010г. която била коментирана в исковата молба. И която според страната очевидно била получена тъй като била обсъдена, според нея в отговор от 21.06.2010г. Направен е извод, че тези въпроси не били обсъждани в практиката на ВКС, а решаването им било от „ изключително значение за правилното решаване на спора.”Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Той не е формулирал по поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Страната е развила разбирането си за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изцяло свързано с фактически и правно необосновани доводи. Този извод произтича от това, че с цитираната задължителна практика по иска по чл.55 ЗЗД се разглеждат хипотези, при които е установено прекратяването, респективно развалянето на договора между страните и касаят реституция на полученото, с оглед липсата или отпадане на основанието, на което е било получено.В случая съдът е приел, че касаторът е бил неизправна страна по договора, поради което и не е могъл едностранно / както е посочил/ с исковата молба да го прекрати като предпоставка за да реализира правните последици на предявения от него иск по чл.55, ал.1, пр.3-то.ЗЗД. Спрямо този решаващ извод на съда приложените решения са ирелевантни.Още повече, че именно това е прието и в цитираното от касатора решение № 64/11 на ВКС, ТК , което в този смисъл не само, че не е в противоречие с мотивите на съда но е изцяло и в съответствие.
Страната е поставила няколко въпроси свързани с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед очертаната със задължителна практика дефинитивност на общото основание те нямат посочената характеристика, тъй като са поставени не с оглед решаващите мотиви на въззивния съд, а съобразно твърдения на страната относно факти, които са недоказани. Както е отбелязал първостепенния съд относно посоченото от касатора писмо- за него не е установено получаването му – нито пряко, нито косвено поради което не е и обсъждано. Доказването на тези факти/ ирелевантни спрямо приетото от съда относно неизправността на ищеца и връзката му с валидното разваляне на договора/ не е осъществено, а и недоказването респективно неправилността в установяване на фактическата обстановка по спора е факт ирелевантен към производството по чл.288 ГПК, тъй като съставлява оплакване за неправилност на акта, квалифицира се по чл.281 ГПК и се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване.Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на нормата, нито поставянето на ирелевантни въпроси,.които изобщо не са били поставяни в производството по начина, по който са интерпретирани от страната.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1396 от 28.06.2013 г. по т.д. №3081/2012 г. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: