3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
[населено място] ,04,03,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 302 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 274 ал.2 пр. второ вр. с ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по касационна частна жалба на СД „ Г. – Ф. „ против определение № 281 / 03.10.2013 год. по т.д.№ 3389 / 2013 год. на Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение, с което е прекратено производството по касационната жалба на същото дружество против въззивно решение № 922 / 23.05.2013 год. по гр.д.№ 1235 / 2012 год. на Пловдивски окръжен съд, на основание чл.280 ал.2 ГПК . Съдебният състав е приел, че с оглед цената на предявения срещу жалбоподателя иск, с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД – за връщане държането на отдаден под наем недвижим имот, след изтичане срока на договора , която цена на иска , съгласно чл. 69 ал.1 т.5 ГПК , се формира от сбора на дължимите наеми за една година / в случая възлизащ на 7 200 лв. – 12 х 600 /, предвид законодателно предвидения минимум за цената на иска по търговски дела, предпоставящ допустимост на касационното обжалване, в случая същото е недопустимо . Жалбоподателят оспорва извода на съда за търговски характер на делото , като се позовава и на несъобразяване противопоставено от същия право на задържане / чл.90 ЗЗД / връщането на имота до изплащането от ищеца Търговско сдружение „ Бор „ стойността на извършени в имота подобрения, надхвърляща сумата от 10 000 лева .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да приеме търговски характер на делото, съставът на първо търговско отделение на Върховен касационен съд е съобразил, че ответникът – наемател – носител на съществената престация по договора за наем е търговец , по смисъла на чл.1 ал.2 т.1 вр. с чл. 64 ал.1 т.1 ТЗ и видно от характеристиката на имота / хижа , състояща се от стаи, ресторанти, барове / и изводимото от клаузите на договора / чл.2 / наемане на същия , с цел осъществяване на търговска дейност от наемодателя , не само е установен търговски характер на сделката , но и не е опровергана, а е потвърдена презумпцията на чл. 286 ал.3 ТЗ , в случай на съмнение относно същия.
Жалбоподателят оспорва търговски характер на делото , предвид липсата на качеството „търговец” за насрещната страна – наемодател , който довод е несъстоятелен , съгласно чл. 287 ТЗ . Понятието „търговско дело „ е по- широко от понятието „ търговска сделка „ , а приложимостта на разпоредбите на ТЗ към настоящата сделка, с оглед безспорното качество „търговец „ на едната страна , предпоставя търговски характер на делото .
Както първоинстанционният, така и въззивният съд са счели недопустимо упражненото от ответника – настоящ жалбоподател – единствено чрез възражение, не и с насрещен иск ,право на задържане връщането на имота до заплащането на извършени в същия подобрения, в размер на 41 709,80 лева , доколкото същият няма качеството на добросъвестен владелец или приравнен на добросъвестния, с право на задържане по чл.73 ЗС / съответно на възприетото в съдебната практика – ТР № 111 / 01.11.1962 год. ОСГК на ВКС , ТР № 85 от 02.02.1985 год. на ОСГК на ВС / . Следователно , няма и произнасяне по заявеното от ответника право на задържане . Доколкото , обаче, правилността на този отказ за произнасяне би била предмет на самата касационна жалба и не следва да обуславя настоящата преценка за допустимост , настоящият състав намира , че и да би било допустимо и разгледано възражението за право на задържане , стойността на подобренията – предмет на същото – не формира съобразима по смисъла на чл. 280 ал.2 ГПК цена . Самата разпоредба ограничава преценката за допустимост на касационното обжалване до цената на иска , за разлика от предходната й редакция / ДВ бр. 59 / 2007 год. / , предпоставяща я от обжалваемия интерес на страната. Аналогично на развитите в определение по ч.т.д. № 2421 / 2013 год. на настоящия състав мотиви , за несъобразяване касационна обжалваемост на въззивното решение според стойността на предявените чрез възражение за прихващане вземания , и тук съставът споделя същите , а именно : Недопустимо е разширително тълкуване на чл.280 ал.2 ГПК , тъй като интересът на страната от триинстанционна защита на правото й – предмет на упражненото в случая възражение за право на задържане – не е засегнат от разпоредбата , съответно защитата му – в пълния възможен инстанционен обхват – не е изключена от процесуалния закон . Страната , с оглед всички произтичащи от упражняването на възражението правни последици, вкл. санкцията за касационна необжалваемост, като предпоставена от цената на иска срещу който то се предявява , може и следва да прецени правния си интерес от предявяването на правото си чрез този именно процесуален способ , вместо с насрещен иск . Ползвайки се от облекчения ред за предявяването му – без дължима държавна такса – същата следва да понесе и неблагоприятните му страни . Неограниченият – до упражняване само чрез възражение за право на задържане – избор на ответника , лишава от основание разширителното тълкуване на чл.280 ал.2 ГПК, в защита на конституционно гарантирани права и принципи на гражданското съдопроизводство . Още повече, че както при неуважено възражение за прихващане, така и при неуважено право на задържане, страната не губи правото да предяви чрез иск вземането си , за което безрезултатно е упражнила съответните възражения . При отхвърлянето им не се формира сила на пресъдено нещо .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 281 / 03.10.2013 год. по т.д.№ 3389 / 2013 год. на Върховен касационен съд, първо търговско отделение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :