3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 928
С., 03,12,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 24 ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 934 /2014 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е.. Д. от П. против решение от 27.11.13 г. по в.гр.д. № 1063/13 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава решение № 74/1.07.13 г. по т.д. № 210/12 г. на Пазарджишки ОС, с което по иск по чл.422 ГПК, се признава за установено, че касаторът солидарно с Д.-98 Е.-с.М. кл. дължи на ищеца П. л. Б. АД-С. сумите: 34 999.91 евро остатък по ЗЗ от 28.09.2006 г. и договор за фин.лизинг от същата дата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 328/12 г. на Пазарджишки РС, законната лихва и 2 502.08 лв. разноски по заповедното производство. Касаторът е осъден за разноски.
Ответното по касация АД е подало отговор да не се допуска касационно обжалване и че жалбата е неоснователна.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Следва ли да бъде предявен ЗЗ при положение, че авалиста се е задължил да извърши плащане “при представяне на този ЗЗ” и по какъв начин следва да бъде извършено предявяването?, 2.Н..покана връчена по чл.47,ал.1 ГПК, доказва ли, че ЗЗ е връчен на авалиста?, 3. Длъжен ли е нотариуса да потърси информация за постоянния и настоящ адрес на получателя, както повелява чл.47,ал.3 ГПК?, 4.Следва ли ЗЗ да бъде предявен на авалиста, тъй като и двете инстанции приемат, че не е необходимо? От кой момент авалиста следва да плати при положение, че в ЗЗ и договора е уговорено, че задължението възниква след писмена покана? По всички въпроси се твърдят всички основания по чл.280,ал.1 ГПК.
Фактите по делото са следните:
По договорът за лизинг от 28.09.2006 г. Е. е лизингополучател, а Д. поръчител.
По записа на заповед от същата дата Е. е издател, а Д. авалист.
По заповедта за изпълнение е възразил само Д..
Записът на заповед трябва да се предяви на плащане не по-късно от 1.12.11 г.
Ответникът възразява, че ЗЗ не му е предявен-нито в срока до 1.12.11 г., нито в едногодишния срок по чл.487 ТЗ, т.е. е просрочен, и освен това е изтекла погасителна давност-чл.531,ал.1 във вр. с чл.537 ТЗ.
С обжалваното решение е прието следното: 1.Менителничният ефект е предявен на авалиста чрез нот.покана, връчена чрез залепване по реда на чл.47,ал.1 ГПК, на 31.05.11 г., т.е. преди срока посочен в ЗЗ. Но съгласно т.3 ТР 1/2005 ОСТК за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на ЗЗ на плащане. Авалът е самостоятелно задължение, което възниква единствено по силата на едностранно волеизявление на авалиста, независимо от задължението, което обезпечава-Р 5/9.02.10 по т.д. 268/09 на ІІ т.о., 2. Тригодишният давностен срок по чл.по чл.531,ал.1 ТЗ не е изтекъл, тъй като с подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 26.01.12 г. е прекъснато теченето на давността., 3.Ищецът твърди и е доказал каузална сделка-договора за лизинг, а ответникът не е доказал плащане на лизингови вноски.
Поставените въпроси са за надлежното предявяване на длъжника, но такъв спор не е въведен и разглеждан.
Четвъртият въпрос е ирелевантен, защото съдът не е обосновал извод, че предявяване на авалиста не е необходимо.
Налице е непротиворечива практика, в отговор на въпроса за необходимостта от предявяване на издателя за плащане записа на заповед, с уговорен падеж „ на предявяване„, с прилагане доказателства за това към заявлението по чл. 417 т.9 ГПК вр. с чл. 418 ал.3 ГПК, тъй като в този конкретен случай с предявяването се определя падежа на задължението и настъпва изискуемостта на задължението на издателя за плащане, без което не се явява настъпила изискуемост на същото и за авалиста. Даденото в т.3 на ТР № 1 / 2005 год. на ОСТК разрешение не касае тази хипотеза. То се позовава на законово отречената при запис на заповед, съответно на съдържанието му, /за разлика от менителницата/, необходимост от приемане за плащане /акцепт/ на записа, за валидно възникване на задължението. Предявяването за плащане на запис на заповед с падеж „ на предявяване „ има различна от разгледаната в ТР функция на предявяването /в хипотези на падеж различни от падеж „ на предявяване „/, като осигуряващо съдействието на кредитора за изпълнение задължението на длъжника, поставящо последния в забава, но не съставляващо условие за валидно възникване на задължението.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 27.11.13 г. по в.гр.д. № 1063/13 г. на Пловдивски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: