3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 882
С.,20,11,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 17 ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 797 /2014 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Б. Е.-С. против решение от 4.12.2013 г. по т.д. № 405/13 г. на Софийски АС, с което по същество се отхвърля предявения от касатора срещу М. О.-С. и Н. П. Й. от С. иск по чл.124,ал.1 ГПК да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата 100 000 лв. частична претенция по запис на заповед от 28.12.2007 г. за сумата 1 205 000 лв., с падеж от 20.12.2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Касаторът е осъден за разноски.
Ответниците са подали отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 и чл.281 ГПК, като претендират за разноски, но няма доказателства за платени такива по настоящето производство.
С обжалваното решение е прието следното: Доказана е връзката между ЗЗ от 28.12.2007 г. и договора за наем от 23.11.2007 г. за обект Х. п., но кредитора-ищец няма вземане, което да произтича от този договор.
Изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК съдържа следното: 1.Решението е в разрез със задължителна практика на ВКС в смисъл за предпоставките за уважаване на искове по менителнични документи., 2. Иска се отмяна на решението на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като спорът изисква постановяване на ТР за унифициране съдебната практика., 3. Решението е неправилно.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
1. Приложното поле се определя не от решението, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос изведен от него.
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно определение, изключва последното от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното определение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Дали са налице предпоставките за уважаване на един предявен иск е фактически въпрос, а не правен, защото е обусловен от фактите по делото и доказването им.
Не е налице твърдяното противоречие с Р 108/22.07.11 по т.д. 813/10 на ІІ т.о., Р 173/12.01.11 по т.д. 901/09 на І т.о. и др., защото те не касаят идентични казуси, а с тях е прието,че осъществяваната от съда проверка на вземането по ЗЗ се ограничава в рамките на въведените от длъжника абсолютни менителнични възражения и общото оспорване на вземането по редовен от външна страна менителничен документ не представлява възражение на длъжника срещу вземането.
2. Недопустимо е искането за отмяна на решението на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланковото позоваване на законовия текст, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи съобразно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК.
3. Касаторът не прави разграничение между: Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят., и Основанията за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност, каквито доводи се твърдят от жалбоподателя, но те не могат да обосноват приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 4.12.13 г. по т.д. № 405/13 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: