3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
С., 25,04,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 1000/2014 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Ц. Н. Б. от [населено място] против определение №20377 от 29.10.2013 г. по ч.гр.дело №8971/2013 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по частната жалба- З. дружество [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си – юрк. Ст.Б. е на становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът лаконично е посочил, че счита за налична хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като атакуваното определение противоречало на определение №509/10г. на ВКС, ІV го. Поставен е като въпрос – „ налице ли е правен интерес у ищцата за водене на процесния спор спрямо застрахователя, отказал изплащане на застрахователно обезщетение”. Цитирани са части от решение на ОС – Смолян относими към привличане на трето лице помагач в производството.В заключение лаконично е отбелязано, че „ произнасянето на касационната инстанция” била от съществено значение за развитие на правото. Изложен е и кратък довод за неправилност на изводите на съда.Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. От изложеното следва, че общо поставения фактически въпрос,очертаващ предмета на процесуалния спор няма характеристика на релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Дори обаче, да се приеме, че така формулирания въпрос има относимост към допускане до касационно обжалване на определението, то касаторът не обосновава предпоставките на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Цитираното решение на Смолянски окръжен съд, освен, че няма никаква относимост фактически към разглеждания спор, но и видно от отметката в края на приложеното кс. Копие, същото е отменено от ВКС, т.е. то въобще не обективира практика. Определението на ВКС, ІV г.о. третира хипотеза на недопустимост на подадена молба за предварително изпълнение на съдебно решение от лице, което не е представител на страна по делото. Т.е то също е изцяло неотносимо към разглеждания процесуален спор, възникнал по повод връщане на искова молба, поради недопустимост на иска по смисъла на чл.26, ал.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос, съответстващ на критериите по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. С оглед тази очертана със задължителна практика дефинитивност страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито поставянето на хипотетични въпроси, в контекста на становището на страната и оплакванията й за неправилност на акта на въззивния съд / които нямат относимост и към чл.280, ал.1 ГПК/.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №20377 от 29.10.2013 г. по ч.гр.дело №8971/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: