3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 65
С., 01,02,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 28 януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 201 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двамата ответници Б. ООД-С. и К. ООД-С. против решение от 12 април без година, вероятно 2011 г., по гр.д. № 7045/2010 г. на СГС, с което се потвърждава решение от 7.04.2010 г. по гр.д. № 32496/2008 г. на СРС, с което на основание чл.233,ал.1, изр.1 ЗЗД касаторите са осъдени да опразнят и върнат на Т. Е.-С. процесния недвижим имот-магазин в [населено място], както и за разноски.
Ответното по касация Е. е подало отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 и чл.281,т.3 ГПК, като претендира за разноски. Посочва се, че след приключване на инстанциите по същество по това дело, ако влязат в сила решенията по установителния иск за собственост по чл.124,ал.1 ГПК, по друго дело, и те са уважителни, тогава страните разполагат с предвиден в ГПК ред за защита.
Изложенията на двамата касатори по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са идентични и в тях са поставени два въпроса: Може ли приобретателят на недвижим имот, за който е сключен договор за наем, да иска освобождаване на имота по реда на чл.233 ЗЗД? и Може ли да се правят възражения за собственост по иск на лице, придобило имот, който е бил обект на наемен договор, ако ищецът не е страна по наемния договор?
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В изложенията няма позоваване на нито една от трите точки със съответните основания по чл.280,ал.1 ГПК. Това изключва въззивното решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. С изложението си касаторът е длъжен не само да посочи конкретния правен въпрос, а не фактически, но и да обоснове теза без да повтаря въведените в касационната жалба основания по чл.281,т.3 ГПК. Няма нито един довод по смисъла на ТР 1/2010 ОСГТК, а само доводи за неправилност, които биха могли да се квалифицират като основания по чл.281,т.3 ГПК, но не са предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК.
Въпреки всичко изложено до тук, би могло да се счете, че първият въпрос касае допустимостта на иска, респективно на решенията.
Няма вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо. Това е така, защото отговорът на първият въпрос се съдържа в разпоредбата на чл.237,ал.2 ЗЗД, която е съобразена от решаващият съд. Тук трябва да се има предвид и чл.21,ал.1 ЗЗД. Същественото е, че в облигационното отношение по договор за наем няма значение собствеността на вещта.
Във връзка със сега представеното определение № 409/23.05.2012 г. по т.д. № 1065/2011 г. на І т.о. следва да се има предвид, че е недопустимо представянето на нови доказателства с касационна жалба.
По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допускат до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение по гр.д. № 7045/2010 г. на СГС.
Осъжда Б. ООД-С. и К. ООД-С. да заплатят на Т. Е.-С. общо сумата 240 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: