2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
С., 27,05,2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети и седми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 1582/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Р. С. К., [населено място], лично и като управител на [фирма], [населено място] срещу определение № 122 от 03.04.2014 г. по т. д. № 922/2014 г. на Върховен касационен съд, ТК, I отд., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, подадената от настоящите жалбоподатели касационна жалба срещу решение № 539 от 21.12.2013 г., постановено по гр. д. № 1132/2013 г. на ОС Велико Търново.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответната страна по частната жалба [фирма], [населено място] в представено становище счита жалбата за неоснователна и моли съдът да потвърди постановеното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че въззивното решение е изключено от касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед цената на иска и търговския характер на делото.
Определението е правилно.
С въззивното решение е потвърдено решение № 738 от 17.07.2013 г. по гр. д. № 4697/2012 г. на Великотърновски районен съд, с което е признато за установено на основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК, че [фирма] и Р. С. К. дължат солидарно на [фирма] сумата от 9 905,13 лв. – главница, по Договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта Mastercard/VISA Лидер, сумата от 2 559,01 лв. лихва, считано от 31.01.2012 г. до 08.10.2012 г., както и такси и съдебни разноски.
С изменението на ал. 2 на чл. 280 ГПК /ДВ бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела. Издаването на международна кредитна карта е банкова сделка от рода на абсолютните, като без значение е дали страните по нея са физически или юридически лица /чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ/. Търговският характер на сделка определя делото като търговско. Като е съобразил, че предмет на спора е търговска сделка, цената на всеки един от предявените искове и императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК и оставил касационната жалба без разглеждане, съставът на първо отделение на Търговска колегия на ВКС е постановил правилно определение.
Относно доводът в частната жалба, че във въззивното решение е посочено, че същото може да се обжалва пред касационната инстанция, следва да се има предвид, че неправилното посочване от съда, че решението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за инстанционен контрол, който се определя изрично от ГПК.
По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 122 от 03.04.2014 г. по т. д. № 922/2014 г. на Върховен касационен съд, ТК, I отд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: