3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
София, 09.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 130/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. Б. Б. от [населено място] против решение №1518 от 16.07.2013 г. по гр.д. №448/2013 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си адв. М. З. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,касаторът е очертал предмета на спор, заявил е, че с решението си въззивният състав бил приел, че продажната цена на имота била тази договорена в предварителния договор, а не е отчел,направеното от касатора възражение, че по обща воля на страните с окончателния договор тази цена била променена. С оглед това твърдение е поставен въпроса – „ С каква доказателствена сила се ползва нотариалния акт относно волеизявленията на страните по сделката и допустимо ли е в окончателния договор страните да изменят направени от тях съществени договорки в предварителния договор.„ Страната е сочила противоречие ри разрешаването на така поставения въпрос с решение №118 от 06.10.2010г. по т.д. № 1053/09г. на ВКС, І т.о. от което е възпроизведена част от мотивите. Така е мотивирано основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Други доводи не са изложени.
За да е налице общо основание по чл.280, ал.1 ГПК касаторът следва да постави материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му е общия хипотетичен въпрос, формулиран от касатора, който не е бил предмет на разглеждане от възивния съд в мотивирания от страната контекст и не е обосновал правните изводи на състава, довели до обжалвания резултат.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В случаят, касаторът не е обосновал наличие на това основание, тъй като в приложеното и сравнявано от него решение на ВКС не се съдържат разрешения на правен въпрос, от които въззивният съд да се е отклонил, а буквално възпроизведения въпрос от акта на касационната инстанция не е разглеждан от състава на САС . Въззивният съд не е направил и извод, който да противоречи на изводите на ВКС по цитираното решение,което касае, освен това различна фактическа обстановка, а именно-третирани са правните последици от сключен предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот – земеделска земя,съдържащ договаряне за по-висока продажна цена за имота от тази която установява окончателния договор. В тази хипотеза ВКС е разгледал възможността страните свободно да предоговорят уговорките постигнати с предварителния договор. Настоящият случай е различен, поради това, че както и изрично е мотивирал решаващият състав, предварителния договор и анекс № 1 към него / към който също изрично се бланкетира досежно цената и сроковете / са били източник на две независими едно от друго облигационни правоотношения – първото, от които съставлява предварителен договор за продажба на недвижим имот, а второто валидно сключен договор за изработка, като стойността дължима от касатора е включвала недвижимата вещ в завършен вид. Следователно, поддържаното наличие на основание за приложно поле на касационно обжалване не се установява от касатора.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1518 от 16.07.2013 г. по гр.д. №448/2013 г. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: