4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 804
С., 27,10,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 20 октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 290 /2014 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ В.-90-В. Л.-Б. против решение от 27.09.13 г. по в.гр.д. № 1349/13 г. на Бургаски ОС в частта, с която се потвърждава решение № 736/29.04.13 г. по гр.д. № 8441/12 г. на Бургаски РС в частта, с която се приема за установено, че касаторът дължи на М. 2002 Е.-К. сумата 12 600 лв., част от сумата за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, представляваща авансово заплатена сума по договор за изработка от 15.03.2008 г., платена на отпаднало основание, поради разваляна на договора от М. 2002 Е..
Ответното Е. е подало отговор, че не са налице основанията по чл.280,ал.1 и чл.281 ГПК, като претендира за разноски.
С решението в обжалваната част е прието следното: На 15.03.2008 г. страните са сключили договор за изработка, по който ищеца е възложител, а ответника изпълнител. Ищецът е заплатил авансово на ответника сумата 15 120 лв. по ф-ра № 4/26.03.2008 г. Ответникът не е представил уговорените в т.1.7 от договора и т.1.5 от анекса документи за изработване и предаване на поръчаните стоки. Протокол № 2/17.09.2008 г. за предадени стоки по анекс от 15.03.2008 г. е изключен от доказателствата, поради непредставен оригинал от ответника. Тъй като ответника не е установил изпълнение в срока на договора и след това, за ищеца е възникнало правото да развали договора по чл.87,ал.2 ЗЗД. Това е станало на 3.05.12 г., когато ответника е бил уведомен за издадената срещу него заповед за изпълнение. Затова съдът е приел наличието на фактическия състав на чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД.
Касационната жалба започва с искане да се отмени въззивното решение, като нищожно, недопустимо, неправилно. По първите две няма никакви мотиви с доводи, а освен това, следва да се има предвид, че ако са налице, тогава решението не се отменя, а се прогласява нищожността или се обезсилва-чл.293,ал.4 ГПК, която препраща към правилата на чл.270 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК са поставени въпросите: 1. Може ли договор, който е прекратен поради изтичане на срока му и не е продължен от страните, да се счита за основание по чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД?, 2. За задължението на съда да издири приложимия материален закон и да формира правни изводи след преценка на всички доказателства по делото съобразно чл.188,ал.1 ГПК-отм., 3. Какви са задълженията на двете инстанции във вр. с доклада по делото и даване указания на страните?, 4. За допустимостта пред въззива на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд, поради процесуални нарушения.
По първият въпрос не е налице твърдяното противоречие с Р по т.д. № 558/10 г. на І т.о., тъй като то визира прекратяване на договора, а в случая се касае за разваляне. Друг е въпросът, че съдът е приел, че развалянето е настъпило, когато ответника е бил уведомен за издадената срещу него заповед за изпълнение. Изискуемостта не може да настъпи постфактум, но ако вземенето не е било изискуемо, тогава заповедното производство не е недопустимо, а би било неправилно.
По вторият въпрос, доколкото е зададен такъв, разпоредбата на чл.188,ал.1 ГПК-отм., на която се позовава касаторът, е възпроизведена в чл.12 ГПК.
Съгласно т.1 ТР 1/2010 ОСГТК, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая останалите поставени от касатора въпроси не отговарят на посочените изисквания. Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото и на уговорките в сключения между страните договор-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение-чл.12 ГПК. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 27.09.2013 г. по в.гр.д. № 1349/13 г. на Бургаски ОС в обжалваната част.
Осъжда ЕТ В.-90-В. Л.-Б. да заплати на М. 2002 Е.-К. сумата 1 700 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: