4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 356
С., 13,05,2014 година
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 22 април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 3684 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК Л. И. АД-С. против решение от 17.04.2013 г. по гр.д. № 3211/2012 г. на Софийски АС в частта, с която по същество касаторът е осъден да заплати на Б. П. Б. АД-С. сумите: 45 547.12 лв. застрахователно обезщетение за изгорял имот при пожар на 16.05.2009 г., на основание чл.208 КЗ, ведно със законната лихва, 5 351.25 лв. на основание чл.86,ал.1 ЗЗД и 6 138.93 лв. разноски.
Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд всъщност е отменил и следния диспозитив от първоинстанционното решение: Признава на основание чл.194,ал.2 ГПК, че Одобрение по чл.201 КЗ, с което Ш.Г., в качесвото си на нов собственик на процесния имот, одобрява сключената застраховка по застрахователна полица от 17.04.2009 г., е неистински-неавтентичен документ.
Ответната по касационната жалба банка е подала отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване, както и че същата е неоснователна, като претендира за юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното решение е прието следното:
На 11.12.2006 г. между банката и Д. Ко О. е сключен договор за кредит и е учредена ипотека на 11.12.2006 г. върху процесния имот собственост на М. Ко О.. На 28.10.2008 г. имота е прехвърлен на Ш.Г.. На 17.04.2009 г., в изпълнение на договора за кредит, който не е изцяло погасен, е сключена застрахователна полица със застраховател Л. инс АД, застрахован М. Ко О., застраховащ Д. Ко О. и ползващо се лице банката. На 16.05.2009 г. е настъпило застрахователно събитие-пожар, при който е погинал целия ипотекиран имот. На 23.07.2009 г. Ш.Г. е одобрил по чл.201 КЗ застрахователната полица-лист 25.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: Следва ли да се приеме, че е налице правен интерес от сключване на договор за имуществена застраховка, въз основа на искане на който и да е правен субект? Наличието на облигационна връзка винаги ли предполага правен интерес от сключване на застрахователен договор или се обуславя от естеството на облигационната връзка? Може ли да породи валидно правно действие одобрение по чл.201 КЗ на договор при липса на правен интерес? Завършено ли е нот.производство, когато не са налице реквизити от съответната норма за провеждането му?
Твърди се неправилно приложение на чл.201 и 195 КЗ, и на чл. 590 ГПК по последния въпрос.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касаторът не е посочил нито един от установените от законодателя критерии за селекция /съпоставка/ -т.е. основанията по чл.280,ал.1,т.1, 2 или 3 ГПК. И трите основания, посочени в тази разпоредба, са от категорията на релативните основания.
Дори страната да твърди наличието на правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, касационно обжалване не може да бъде допуснато, ако няма точно и мотивирано изложение на някое от допълнителните основания по чл.280,ал.1 ГПК, които обосновават нуждата от касационно произнасяне по дадения правен въпрос.
Въззивният съд на стр.5 и 6 от мотивите аргументирано се е обосновал за невъзприемане на възражението, че застрахователния договор е недействителен, поради липса на правен интерес, тъй като застрахования М. Ко О. не е собственик на имота, и че няма облигационно право, произтичащо от договор, за което да има правен интерес от застраховка на процесния недвижим имот. Наличието на правен интерес е изведен от последващо одобрение от новия собственик на имота, който е ипотекиран за обезпечение на вземания на банката по договора за кредит.
Застрахователният интерес в областта на имущественото застраховане включва: 1.правото на собственост или ограничено вещно право, 2.облигационно право,произтичащо от договор /например покупко-продажба, превоз, комисионен или спедиционен договор/, 3.потенциалната отговорност към трети лица за вреди,причинени на тях самите или на техни вещи. При наличието на една от посочените правни възможности може да се приеме,че е налице застрахователен интерес в имущественото застраховане. Когато обаче законът допуска едно лице да застрахова имуществени или неимуществени блага на трети лица, застрахователен интерес трябва да имат както лицата, чиито блага са застраховани, така и тези, които сключват договора. Законът предвижда задължителност на застрахователния интерес и когато се застрахова чуждо благо.
Кръгът на застрахованите лица при имущественото застраховане се определя от наличието на застрахователен интерес, т.е. на правно релевантно отношение между застрахования и вещта, вземането или др.имуществено благо, което е предмет на конкретната застраховка.
По въпросът за застрахователния интерес е налице практика на ВКС-Р 64/15.06.2010 по т.д. 667/2009 на І т.о., Р 761/27.10.2006 по т.д. 293/2006 на ІІ т.о., Р по т.д. 3/2004 на І т.о., и др., която е съобразена от въззивния съд.
Последният въпрос е обоснован с нарушение на чл.590 ГПК, което е основание по чл.281,т.3 ГПК и е предмет на друго последващо производство по чл.290 ГПК, но не е от основанията по чл.280,ал.1 ГПК, които са предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 17.04.2013 г. по гр.д. № 3211/2012 г. на Софийски АС в обжалваната осъдителна част.
Осъжда ЗК Л. И. АД-С. да заплати на Б. П. Б. АД-С. сумата 1468 лв. адв.възнаграждение за защита от юрисконсулт по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: