Определение №245 от 14.3.2013 по търг. дело №365/365 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 245

София, 14,03,2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 365/2012 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. И. Б. от [населено място] против решение № 11 от 16.01.2012 г. по т.д. № 1159/2011г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация- П. П. Г. от [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Развити са и доводи по същество, като е обосновано разбирането за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че решението на АС било незаконосъобразно” по смисъла и съдържанието на изложеното в него съдържание”.Посочено е общо и лаконично, че в обжалваното решение „ липсват отговори на въпросите които бяха поставени в защитата на жалбоподателя пред Първата и пред Въззивната инстанция”. Поддържано е също така, че касационната жалба целяла отмяната на съдебно решение, което „ осуетява надлежния правен ред по тълкуване и прилагане на закона в специфична област на търговското право”.Направен е извод, че „ изтъкнатата в защита на жалбоподателя теза, очакваме да намери своето отношение от висотата на Касационната инстанция” като пак така лаконично е заявено, че страната считала че „ предложените доводи в ТР№1/28.12.2004г.” се нуждаят от конкретизация „ що се отнася до авалиста по менителничното правоотношение”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ което единствено може да бъде изведено от изложението /, то касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е лаконичното и общо изразено недоволство от постановения правен резултат. Извън това по въпроса, както за действителността на менителничния ефект, така и за отговорността на авалиста е налице и задължителна съдебна практика – освен посочените от въззивният съд съдебни решения по чл.290 ГПК, така и решение №17/24.04.2011г. по т.д. 213/10 на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. 148/11г. на ВКС, І т.о., които по принцип изключват наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а и въззивният съд е постановил своят акт в съответствие с тях.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Пловдивски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 от 16.01.2012 г. по т.д. № 1159/2011г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top