5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.393
София,21.05.2014година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3744/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А „П и„ – О у Б. против решение № 967 от 21.05.2013 г. и частна жалба против определение №1494 от 24.06.2013г. по т.д. 4326/12г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложени са и съображения за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
По касационната жалба на А „ П и „- О у Б.:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК.Заявил е, че първоинстанционния съд „ погрешно е определели настоящият спор като търговски”, което съставлявало „ съществено процесуално нарушение”, поради това че „съставът на първоинстанцинония съд не повдигнал служебно възражение, че спора не подлежи на разглеждане по гл. 32 ГПК”. Касаторът е направил извод, че „извършената от съда погрешна правна квалификация рефлектирала върху процесуалните права”.Посочено е също така, че съдът е допуснал и „друго процесуално нарушение” – непредставянето към исковата молба на изискуемата по чл.366 ГПК справка, която да съдържа необходимите изчисления за определяне размера на иска.Като тази справка е тълкувана от страната като процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск Сочено е, че извода на въззивния съд относно това, че липсата на такава справка не се е отразила върху правилността на акта на първостепенния съд противоречи на определение на ВКС и на ВтАС. Направено е и кратко оплакване относно неправилното определяне на срока за обжалване като тридесетдневен вместо като едномесечен.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което е може да бъде изведено от представеното определение по чл.274, ал.3 ГПК, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка следва да се отбележи че цитираното от страната определение, постановено от ВКС, не съдържа конкретен правен въпрос, а касае нередовност на искова молба, с която се претендират стойности на подобрения, които не са били достатъчно индивидуализирани , като не било посочено и намерението, с което са били извършени – т.е. липсва възможност за преценка за това дали са осъществени от съсобственик или от владелец. Или, споменаването, че съгласно чл.366 ГПК следвало да се представи справка, която съдържа изчисления за определяне размера на иска, изложено, с оглед, това че такова задължение ищеца претендиращ обезщетение за подобрения няма, не съставлява довод, който обосновава разбирането на страната, че постановения съдебен акт е недопустим, тъй като не обвързва допустимостта на настоящия иск с такива изчисления, нито обосновава извод за това, че липсата им води до недопустимост на решението още повече и във връзка със заявеното в акта на ВКС, че когато ищецът претендира обезщетение за всички извършени работи той не било необходимо да ги посочва и оценява поотделно.Или така заявено оплакването не се свързва с недопустимост на съдебния акт. Доколкото не е поставен и правен въпрос, определенията приложени от страната са ирелевантни към допускането на касационно обжалване и като различна фактическа обстановка и като различна правна проблематика.Останалите направени оплаквания, също така са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като касаят оплакания за неправилност на изводите на съда – така квалифицирани и от страната.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел касатора, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не са развитите твърдения за неправилност на решението, които както вече бе отбелязано са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК като относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
По частната касационна жалба на Агенция „ Пътна инфраструктура „- Областно управление Б.:
С определението, предмет на обжалване, съставът на Софийски апелативен съд е изменил постановеното от него решение, в частта за разноските, като е присъдил на [фирма] – [населено място] направените от него разноски – за процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 2000лв. За да постанови този резултат, въззивният съд е взел предвид възраженията на ответника – като е мотивирал извода си за дължимост на разноските не само с постановения правен резултат, но и с това, че в процесуалния закон липсва изискване разноски да бъдат присъждани само при лично явяване на пълномощника на страната, отчел е осъществената от юристконсулта защита, независимо от това, че същият не се е явил в откритото съдебно заседание, като е сочил, че и довода за прекомерност е неоснователен, тъй като размерът на възнаграждението е съобразен с изискването на чл.36 ЗА.
Частната жалба е неоснователна.
Макар и неправилна преценката на въззивният съд, за това че възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като размера на възнаграждението за процесуално представителство от 2000лв. не превишава минималния, с оглед това, че този размер съобразно определения с Наредба №1 /2004 размер е превишен, то довода на касатора за неправилност на крайния извод на съда е неоснователен.
Страната е направила следните оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд – размерът на възнаграждението не отговаря на минималния, съдът не бил съобразил възражението за прекомерност и не намалил претендираното възнаграждение от 2000лв., присъдил по-висок размер от минималния, и не била осъществена реална защита, поради това, че не било налице лично явяване на юрисконсулта. Или всички оплаквания са свързани с това, че съдът не е уважил направеното от страната възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за процесуално представителство. Така изложените оплаквания, обаче са взе обстоятелства, които не обосновават липсата на правна сложност на спора, и не определят неговата фактическа сложност,в който смисъл дефинитивно следва да бъде мотивиран довод относим към основателност на това възражение.Освен това, те са изложени и при несъобразяване на решаващата дейност на въззивната инстанция, която поради характера на въззивното производство се произнася и мотивира изцяло и самостоятелно своето решение по спора т.е. предполага цялостно конкретна фактическа и правна сложност на делото. Страната която иска намаляване на адвокатското възнаграждение / дължимо и при представителство от юрисконсулт/ на противната страна в процеса, следва да обоснове, а не само да заяви доводи по отношение на сложността на делото – както от фактическа, така и от правна страна, като съобрази реалната защита по спора, осъществена в случая с подаване на отговор на въззивната жалба. За тази защита явяването в открито съдебно заседание не е предпоставка за репариране на заплатеното възнаграждение, след като такава е била вече осъществена чрез подаване на отговор на въззивната жалба.
Доколкото в случая са били налице всички формални изисквания на чл.78, ал.3 ГПК, то разноските са били дължими, а липсата на изложени основания за прекомерност на възнаграждението и доколкото такава служебно не се установява, навежда на извод за неоснователност на възражението. Или крайният извод на съда е правилен. Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат заплатени поисканите и направени разноски по делото – за процесуално представителство от юрисконксулт, определено съобразно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.7, ал.2, т.4 Наредба № 1 / 04г. в размер на 1343.36лв.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 967 от 21.05.2013 г. по т.д. 4326/12г. на Софийски апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение №1494 от 24.06.2013г. по т.д. 4326/12г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА А „ П и „- О у Б. да заплати на [фирма] – [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1343.36лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: