3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 406
С., 26,04,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 15 април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 607 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ Т.Н.М.-О.-Н. М. – Б. против решение от 24.04.2012 г. по в.гр.д. № 1320/2011 г. на Бургаски ОС, с което се потвърждава решение № 293/3.06.2011 г. по гр.д. № 7475/2010 г. на Бургаски РС в частта, с която е прието за установено по иска по чл.422,ал.1 ГПК, че касаторът дължи на М. Т. от Б. сумите: 9 920 лв. главница-неплатено възнаграждение по договор за абонаментно юридическо обслужване от 6.04.2005 г., 2 129.76 лв. лихва и 1 704.33 лв. разноски, за които в полза на ищцата е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3812/2010 г. на БРС, както и в частта за разноските в първата инстанция в размер на 1 216.55 лв. присъдени в тежест на ответника.
Ответницата по касация е подала отговор, че касационната жалба е недопустима и неоснователна, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени три въпроса: 1. БОС е приел, че договорът за абонаментно правно обслужване не се разваля по право поради невъзможен предмет и се дължи възнаграждение, когато доверието не съществува между клиент-адвокат, което било в противоречие с чл.89 ЗЗД., 2. БОС в противоречие с чл.284,ал.2 ЗЗД е приел, че договорът за правно обслужване, макар да е договор за поръчка, не е обвързан с предоставяне на конкретни услуги или постигане на определен резултат., 3. Носимо или търсимо е възнаграждението по договор за поръчка при задължение на довереника да даде отчет преди да получи възнаграждение? Съдът неправилно бил приел, че възнаграждението е носимо.
По първият и третият въпрос липсвало съдебна практика, а втория въпрос бил решен в противоречие с Р 354/19.07.2010 г. по гр.д. 2722/2008 на І г.о.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Чл.89 ЗЗД, на който се позовава касаторът, визира автоматично разваляне на договора, ако задължението на едната страна се погаси поради обективна невъзможност за изпълнение. Разпоредбата е пълна, ясна и безпротиворечива по смисъла на чл.5 ГПК. Но в случая не е налице подобна хипотеза. Невъзможният предмет на договорите е уреден в чл.26,ал.2 ЗЗД. Въззивният съд е посочил и възможността за страните по реда на чл.287 ЗЗД.
Така, както е формулиран вторият въпрос, не може да обоснове твърдяното противоречие с чл.284,ал.2 ЗЗД, но дори и да би било налице, то не представлява основание по чл.280,ал.1, а по чл.281,т.3 ГПК, което обаче не е предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК. Не е налице и твърдяното противоречие с цитираното решение на ВКС, което касае даването на отчет по смисъла на чл.284,ал.2 ЗЗД.
По третият въпрос, когато става дума за възнаграждение, действително задължението на ответника е носимо-чл.68,б.”а” ЗЗД. Всъщност, затова съдът е приел, че се дължи и обезщетение за забава. Когато задължението е носимо и длъжникът не изпълни навреме задължението си , той изпада в забава. Кредиторът изпада в забава, ако не приеме предложеното от длъжника точно изпълнение. Конкретното задължение на довереника да даде отчет е извън общата разпоредба на чл.68 ГПК. Даването на отчет е визирано в чл.284,ал.2 ЗЗД, но този текст е споменат във втория въпрос, който пък е зададен за предмета на договора за поръчка.
Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото и на уговорките в сключения между страните договор-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 24.04.2012 г. по в.гр.д. № 1320/2011 г. на Бургаски ОС.
Осъжда ЕТ Т.Н.М.-О.-Н. М. – Б. да заплати на М. С. Т. от Б. сумата 1 400 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: