О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
С., 15.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №663/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. П. Т. против решение №105 от 24.01.2012 г. по гр.д. № 3169/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- З. [фирма] – [населено място] е направил възражение за недопустимост на касационната жалба, поради това, че процесното МПС е било открито и върнато на собственика и същият нямал правен интерес от оспорването. Лаконично е посочено, че не са налице и предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил решението на Софийски градски съд, с което е бил отхвърлен предявения от И. П. Т. против З. [фирма] – [населено място] иск с правно основание чл. 208, ал.1 КЗ. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че основния спорен въпрос бил този по приложението на чл.202, ал.1 КЗ, с оглед това дали застрахователят е упражнил правото си валидно да прекрати договора. Решаващият състав е приел, че правото е упражнено валидно с оглед т.3.2 от Общите условия на застраховка „ Бонус Каско” като така застрахователят бил посочил изрично кое от правата по чл.202, ал.1 КЗ ще упражни, а именно, че ще прекрати договора при неплащането на разсрочена вноска.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т. 1,2 и 3 ГПК. Поставил е въпроса – „ При неплащане на разсрочена вноска по договор за застраховка „Автокаско” необходимо ли е изрично писмено предизвестие до застрахования с предупреждение, че при неплащане в 15-дневен срок договора ще бъде прекратен / чл.202, ал.2 КЗ/ или упоменаването на горното условия в застрахователната полица е достатъчно за настъпване на прекратителния ефект.” Посочено е, че произнасянето на въззивния съд по тези въпроси било в противоречие с практиката на ВКС и с тази на съдилищата, като са представени и цитирани конкретни съдебни актове- определение на ВКС по чл.288 ГПК и решения на БАС и В.. По отношение на въпроса е поддържано като установено и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът е поставил и въпроса – „ Само веднъж ли може да бъде упражнено потестативното право за прекратяване на застрахователния договор или след като веднъж е изразена воля в обратния смисъл в по-късен етап тя може да бъде променена”. Сочено е противоречие при разрешаване на този въпрос от въззивният съд, който приел за ирелевантно обстоятелството, че при предходно застрахователно събитие, застрахователя е зачел действието на застрахователния договор, а след това при същите условия е поддържал, че този договор вече е бил прекратен. Обратното на това виждане било застъпено в решение по гр.д. 212/11г. на САС, според което правото на прекратяване на договора можело да бъде упражнено само веднъж, като застрахователя не може да откаже плащане ако обстоятелствата, при които вече е обезщетил вреда са същите.
Поддържаното от ответника по касация за недопустимост на обжалването не е обосновано. Твърдението му относно липса на правен интерес, поради това, че автомобила е бил намерен,както и представеното в тази връзка писмо до [фирма] – С. съставляват доводи свързани с основателността на предявения иск, но не и с допустимостта му, още повече, че данните в цитираното удостоверение са непълни и не изясняват към кой момент е бил открит автомобила, както и това дали автомобила е бил върнат и на кого, с оглед сключения между касатора и трето лице договор за лизинг / цедирано е само вземането по застрахователното обезщетение/.
Поставените от касатора въпроси са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но същият не обосновава приложно поле на касационно обжалване, поради липса на установеност на допълнителния критерий, очертан в една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК. Касаторът се е позовал на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като по поставения първи материалноправен въпрос не е представил практика, от която може да бъде направен извод за противоречие при разрешаването му, обуславящо обсъжданото основание за допускане на касационно обжалване- цитираните и представени от него решения не съставляват практика по смисъла на текста, тъй като тези на Бургаски апелативен съд №28/10г. и на Варненски окръжен съд №62/11г., подлежат на инстанционен контрол, а касаторът не е доказал, че са влезли в сила, а определението на ВКС по чл.288 ГПК не обективира практика – арг. т.3 Т. №1/09г. По вторият поставен въпрос относно това може ли да бъде упражнено валидно потестативното право за прекратяване на застрахователния договор след като веднъж вече е изразена воля в обратния смисъл при същите условия, също не се обосновава допълнителния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Макар и посочил релевантна практика, поради това, че е установено влизането в сила на решение №1815/11г. на Софийски апелативен съд, касаторът не установява противоречива практика, тъй като с него не се разглежда поставения втори релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Цитираният от страната правен извод в обсъжданото решение на САС е свързан с приложението на чл.384 ТЗ/отм./, който урежда последиците от съзнателно неточно обявяване на определени обстоятелства в конкретния случай – автомобила е бил обявен като такъв с бензинов двигател, а всъщност този двигател е бил сменен с дизелов. Освен това, след вече заплатената щета и вследствие на нея е бил подписан добавък №1 към застрахователната полица и автомобила е бил допълнително застрахован. Следователно, фактическата обстановка довела до маркирания от страната правен извод за еднократно упражняване на правото по чл.384 ТЗ/отм./ е съвсем различна от разглеждания случай, поради което и направените правни изводи са неотносими към него и не обосновават предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се позовава касаторът/, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г.С оглед тази приета със задължителна практика дефинитивност на основанието страната не е поддържала валидни доводи за наличието му, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане на текста на нормата, нито кратките общи доводи, свързани с „ фактологията” на спора.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №105 от 24.01.2012 г. по гр.д. № 3169/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: