5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
[населено място], 24,10,2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 3574 по описа за две хиляди и тринадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 т.1 ГПК .
Образувано е по частни жалби на Е. А. и И. А. против акта , с характер на определение, титулуван решение – № 181 16.05.2013 год. по гр.д.№ 689 / 2013 год. на Хасковски окръжен съд, с което е оставено без разглеждане , като просрочено , възражение с правно основание чл.423 ГПК – вх.№ 1847 / 29.04.2011 год. по описа на Районен съд – Харманли , подадено от И. А. против заповед № 198 / 04.03.2009 год. по ч.гр.д.№ 279/ 2009 год. на същия съд , за незабавно изпълнение на парично задължение , въз основа на запис на заповед – чл.417 т.9 ГПК . Жалбоподателите оспорват допустимостта, в евентуалност – основателността на определението , като считат, че подадената с вх.№ 1847/ 29.04.2011 год. молба не съставлява и неправилно е разгледана от въззивния съд като възражение по реда на чл.423 ГПК . Същата , с оглед изричната позиция на страната в производството от самото му начало , имала характер на молба за разглеждане на подадено възражение по реда на чл.414 ГПК – вх.№ 1846 / 29.04.2011 год. , компетентен за което е съдът по заповедното производство и срокът за подаването на което, според жалбоподателите , е започнал да тече на 26.04.2011 год. – датата ,на която И. А. / единствено той подал молбата и възражението / е бил уведомен за връчване на издадената заповед за незабавно изпълнение от частен съдебен изпълнител М. Ц. , рег.№ 840 на КЧСИ , по изп . дело № 20108400400122 . Поради това, жалбоподателите считат, че въззивният съд не е бил компетентен да се произнесе по възражението с правно основание чл.414 ГПК, а от друга страна недопустимо го е разгледал на различно от действителното правно основание – като възражение по чл.423 ГПК . В евентуалност жалбоподателите излагат съображения, че в противоречие с утвърдената съдебна практика / приложени към жалбите определения на ВКС / въззивният съд не се е съобразил с твърдението на страната за узнаване на заповедта за незабавно изпълнение , а е основал извода си за просрочие , произнасяйки се по същество относно редовността на връчването й по пощата на И. А. , чрез получател К. П., на 25.03.2010 год., от която дата е преценявал и изтичането на едномесечния срок по чл.423 ал.1 ГПК . Това връчване, според страните , е предмет на произнасянето по същество , по наличието на предпоставките на чл.423 ал.1 т.1 ГПК и оттук – по основателността на възражението . Излагат и довод , че дължимият при произнасянето акт, предвид приетото просрочие на възражението , е определение, а не решение , както и довод за постановяването му в незаконен състав – с участието на съдия , участвал и в производството по подадена от Е. А. и И. А. частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение ,с правно основание чл.419 ал.1 ГПК , произнасянето по същество на същата по която предпоставя вече изградено убеждение за узнаване на страната за заповедта за незабавно изпълнение на много по-ранна, спрямо твърдяната -25.03.2010 год. – дата . Основната теза на жалбоподателите е , че липсва изобщо връчване на заповедта преди 26.04.2011 год. , когато и чрез пълномощник на И. А. същата е получена , тъй като призовка за доброволно изпълнение и изпълнителния лист, издаден на основание заповедта , са изпратени на трето лице – [фирма] , което не е страна по заповедното производство .Поради това срок за възражение преди тази дата не е започнал да тече . Подаденото в срок възражение по реда на чл.414 ГПК изключва, според жалбоподателите , допустимостта на производство и на произнасянето по възражение по чл.423 ГПК. Относно наличието на доказателство за връчване на формален адресат И. А. , с получател лицето К. П. / на 25.03.2010 год. / ,страните се позовават на липсващи в обратната разписка данни какви документи са били изпратени и конкретно съдържала ли се е сред тях заповедта за незабавно изпълнение , за да би се приело надлежно връчване , с оглед трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС .
Ответната страна – „Т. И. К. Б. А.Ш. „ дружество , регистрирано в Република Турция – не е взела становище по частните жалби .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба на Е. А. се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане . Макар длъжник и осъдена с издадената заповед за незабавно изпълнение № 198 / 04.03.2009 год. по ч.гр.д.№ 279/ 2009 год. на Хасковски районен съд страна, същият не е упражнил процесуалното си право нито на възражение по реда на чл.414 ГПК, нито по реда на чл.423 ГПК, доколкото молбата вх.№ 1847 / 29.04.2011 год., инициирала производството по което е постановено атакуваното определение,изхожда единствено от солидарния съдлъжник И. А. , който е и единствен подател на възражение вх.№ 1846 от същата дата . Солидарната отговорност не поражда необходимо другарство в процеса, поради което и процесуалните действия на един от солидарните длъжници – по подаване на възражение по чл.414 ГПК или такова по чл.423 ГПК – не ползват останалите . Следователно и за Е. А. не е възникнало процесуално право на жалба срещу постановеното въззивно определение и подадената се явява недопустима .
Частната жалба на И. А. е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК , същият е легитимиран да обжалва въззивното определение, което е валиден , допустим и подлежащ на обжалване , като преграждащ за развитие на производството по чл.423 ГПК , съдебен акт .
Частната жалба е неоснователна .
Независимо от позицията си в хода на производството, страната нелогично се е позовала на противоречащи си факти – от една страна за липса на връчване на заповедта за незабавно изпълнение, предвид адресирането й до трето , чуждо на възникналото на основание същата правоотношение лице , което само за себе си би обусловило основание за извод, че срокът за възражение по реда на чл.414 ГПК и преди датата на узнаване , ако би била установена като такава датата 26.04.2011 год. / узнаването чрез ЧСИ М. Ц. / , не е започнал да тече преди нея . Кумулативно се е позовал ,обаче, на факт опровергал собствената му теза за липса на формално връчване , а именно – чрез отправяне на съобщение чрез Булпост , с подател ЧСИ М. Ц. и адресат длъжника И. А. , връчено на 25.03.2010 год. , чрез лицето К. П. . Формалното наличие на връчване на адресат – длъжника по заповедта за изпълнение кореспондира с предпоставка по смисъла на чл. 423 ал.1 т.1 ГПК, изключваща приложението на чл.414 ГПК и предпоставя установяване от длъжника ненадлежно връчване на заповедта – по начин такъв, че да не е могъл да узнае за нея. Поради това , правилно и законосъобразно въззивният съд е възприел молбата с характеристиката на възражение по реда на чл.423 ГПК и преценявал редовността му , в съответствие с преклузивния срок по ал.1 на същата разпоредба .
Правилен е и изводът му , че подаденото възражение е просрочено, считано от датата на узнаване за заповедта – 25.03.2013 год. , чрез получателя й – К. П. . Действително , утвърдената и непротиворечива съдебна практика приема, че когато в известието – обратна разписка не е индивидуализиран изпратеният по пощата документ и конкретно – прилагането на самата заповед за изпълнение, връчването не се явява надлежно . В случая, обаче, от значение са изявленията на самата страна, на които изрично се е позовал и въззивният съд – съдържанието на подадената още на 14.05.2010 год. жалба с правно основание чл.419 ал.1 ГПК , в която / п.5 от обстоятелствената част / изрично е упоменато узнаването от И. А. за заповедта , от лицето К. П. / получателя по обратната разписка / , макар да е оспорена надлежността на връчването с довод за неупълномощаването му да получава от името на И. А. и Е. А. / вторият подал частната жалба по чл.419 ал.1 ГПК също /, каквото упълномощаване, за връчване чрез друго лице на адреса , ГПК не изисква . Следователно и като не се е позовал на несвоевременно узнаване / в двуседмичния срок по чл.414 ГПК , считано от 25.03.2010 год. / , чрез лицето К. П. – хипотеза на чл.423 ал.1 т.4 ГПК , жалбоподателят следва да се счита уведомен от същата тази дата , спрямо която едномесечният срок към 29.04.2011 год. се явява изтекъл . Впрочем , дори към датата на депозиране жалбата по чл.419 ал.1 ГПК – 14.05.2010 год., към който момент е налице твърдение за узнаване за заповедта , този срок се явява изтекъл . Като е разгледал паралелно относимите към установяване на просрочие обстоятелства , въззивният съд обосновано е мотивирал извода си, в пълно съответствие с цитираната от жалбоподателя съдебна практика . Същата не изключва изобщо възможността за преценка на допустимостта , с оглед спазване преклузивния срок по чл.423 ал.1 ГПК , въз основа на оспореното и по същество като ненадлежно връчване, щом са налице и други доказателства – в случая обективирани изявления на самата страна – извън факта на връчването с обратна разписка , опровергаващи твърдения от същата момент на узнаване . В съответствие с тази практика въззивният съд е отчел и удостовереното връчване на заповедта – по молба с вх.№ 1357 / 15.04.2010 год. / стр. 32 по ч.гр..д.№ 279 / 2009 год. на Хасковски районен съд / .
Несъстоятелен е довода за незаконен съдебен състав . Основание за отвод на съдия , по посочените от жалбоподателя съображения, чл.22 ГПК не урежда . Производството по чл.419 ГПК и това по чл.423 ГПК са различни , самостоятелни фази на заповедното производство . Неизгодната в настоящото производство преценка на факт , преценяван от същия съдия и в друго производство , за което е бил релевантен , не съставлява основание за отвод .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , като недопустима , частната жалба на Е. А. против определение, титулувано решение – № 181 / 16.05.2013 год. по гр.д.№ 689 / 2013 год. на Хасковски окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение, титулувано решение , № 181 16.05.2013 год. по гр.д.№ 689 / 2013 год. на Хасковски окръжен съд .
Определението, с което се оставя без разглеждане частната жалба на Е. А., може да се обжалва с частна жалба , в едноседмичен срок от връчването му , пред друг състав на Върховен касационен съд.
В останалата му част определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :