3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 511
С., 07,06,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 3 юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 703 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О.-Д. Д. против решение № 99/11.04.2012 г. по в.т.д. № 29/2012 г. на ВТАС, с което се потвърждава решение № 149/10.11.2011 г. по т.д. № 42/2011 г. на Плевенски ОС, с което касаторът е осъден да заплати на Пътно строителна компания Ес Би Ес АД-Ст.З. сумата 114 985.73 лв. на основание чл.266,ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва и разноски.
Ответното по касационната жалба АД е подало отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 и чл.281,.3 ГПК, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че решението на ВТАС било от значение за точното прилагане на закона, тъй като страните по договор за изработка следва да изпълняват точно задълженията си. Освен това, хонорара на процесуалния представител на АД следвало да се редуцира.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва последното от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Съгласно т.1 ТР 1/2009 ОСГТК, ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Приложното поле се определя не от актовете, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Касаторът не прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2.Основанията за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК.
Позоваването на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е неточно и непълно. Така се игнорира кумулативното изискване на законодателя конкретният материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, да е такъв, който не само да е релевантен за точното прилагане на закона, но заедно с това да е и от значение за развитие на правото. В т.3 е визирано едно единствено основание. Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика, а освен това е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира единствено при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по материалноправния или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не е посочен и мотивиран нито един от тези случаи. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК.
Искането си в частта за разноските касаторът е следвало до реализира по реда на чл.248 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК, съобразно сумата посочена словом в договора за правна защита.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 99/11.04.2012 г. по в.т.д. № 29/2012 г. на Великотърновски АС.
Осъжда О.-Д. Д. да заплати на Пътно строителен компания Ес Би Ес АД-Ст.З. сумата 6 500 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: