О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
[населено място] ,30,09,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на двадесет и шести септември , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2811 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по касационна жалба на А. С. Г., С. С. Г. ,С. Д. Г. и Д. К. Б. , против решение № 462 / 12.03.2013 год. по гр.д.№ 3801 / 2012 год. на Окръжен съд – П. , с което е частично отменено отхвърлително решение № 463 / 01.11.2012 год. по гр.д.№ 363 / 2012 год. на Районен съд – Асеновград и предявените против касаторите искове на [фирма] , с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ , на основание договор за кредит спрямо първите трима, като наследници на кредитополучателката Л. И. Г. , а спрямо четвъртата, като поръчител по договора за кредит , са уважени до размера на общата сума от 9 539,93 лева , вместо предявената обща сума от 10 107,35 лева, от които претендирани 5 619,44 лева – дължима главница по договора за банков кредит , 3 591,44 лв. – договорна лихва за периода 21.12.2006 – 21.02.2012 год., 329 ,05 лева – наказателна лихва за периода 11.08.2006 – 21.12.2010 год. / именована от ищеца „ такси за закъснение „ /, присъдени в пълния им размер . Неприсъдената от въззивния съд сума от 567,42 лева касае претенция за възмездяване на разноски , понесени от ищеца в предварително проведено производство по реда на чл.237 б.”в” ГПК / отм. /, издаденият изпълнителен лист по което е последващо обезсилен , счетена за неоснователна.
Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването , но е процесуално недопустима, на основание чл.280 ал.2 ГПК , предвид следното :
Предмет на исковете / главница и лихви / , цената на всеки от които предпоставя самостоятелна преценка за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.2 ГПК , са вземания на ищеца срещу първите трима касатори , основани на договор за кредит, сключен от наследодателката им , а спрямо четвъртата – на основание договор за поръчителство по същия договор за кредит . Следователно , спрямо първите трима касатори , исковете се основават на абсолютна търговска сделка , по смисъла на чл.1 ал.1 т.7 пр. първо ТЗ , обуславяща характеристика на образуваното дело като търговско , независимо от непритежавано от ответниците качество „ търговец „ , по смисъла на чл. 1 ал.2 и ал.3 ТЗ , съгласно чл. 287 ТЗ .
Понятието „ търговско дело„ , по смисъла на чл. 280 ал.2 ГПК , обаче , е по – широко както от понятието „ търговски спор „ , по смисъла на чл.365 от ГПК , като последните не изчерпват предмета на търговските дела , каквато е и непротиворечивата практика на касационната инстанция , така и от „ спор по търговска сделка „ , какъвто се явява спорът по предявените от ищеца против първите трима касатори искове . Въпреки , че договорът за поръчителство не е търговска сделка , то спорът основан на същия , в качеството му на обезпечение на търговска сделка и предвид обусловеността на отговорността на поръчителя от тази на длъжника по същата и солидарно с нея / чл. 141 ЗЗД / , предпоставя търговски характер на делото. Предявеното срещу касаторката Д. Б. право на ищеца е предпоставено от съществуването на вземането му срещу длъжника по търговската сделка , преценката за което , вкл. за действителността на сделката / чл.138 ал.2 ЗЗД / по необходимост предпоставя приложение правилата за търговските сделки и оттук търговски характер на делото и в тази му част . Последователно в практиката на Върховен касационен съд е прокарана концепцията , че търговски характер имат , освен споровете по чл.365 ал.1 ГПК и делата , претенциите по които п р о и з т и ч а т от търговска сделка, без последната да е пряко правно основание на предявеното или при които претенциите , и без наличието на търговска сделка , са свързани с търговската дейност на страната / напр. опр. № 2 от 06.01.2009 год. по т.д.№ 618 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС – чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.108 от ЗС между търговци ; опр. № 9 от 21.01.2012 г. по т.д.№ 3 / 2012 год. І т.о. и № – иск по чл.59 ЗЗД във връзка с държане на помещение, предназначено и ползвано за търговски цели, предявен от търговец ; опр.№ 52 от 01.03.2012 год. по т.д.№ 139 / 2012 год. І т.о. – иск по чл.55 ал.1 ЗЗД – връщане депозит за участие в проведен търг за продажба на общинско имущество , предявен от търговец ; опр.№ 252 от 21.09.2012 год. по т.д.№ 697 / 2012 год. на ІІ т.о. – връщане на дадено при начална липса на основание , по преддоговорно отношение ; исковете по чл.125 ал.3 от ТЗ и за отговорността на управителя на търговско дружество за вреди, суброгационните искове на застрахователя – така опр. № 812 от 17.10.2011 год. по ч.т.д.№ 693 / 2011 год. на ВКС , ТК , ІІ т.о. ; опр. № 132 от 24.02.2012 год. по ч.т.д.№ 28 / 2012 год. ВКС , ІІ т.о. , опр. 87 от 10.04.12 год. по т.д.№ 264 / 12 год. ІІ т.о. , опр.№ 259 от 15.11.2011 год. по т.д.№ 1074 / 11 год. ІІ т.о., опр. № 414 от 02.06.2011 год. по ч.т.д.№ 379 / 11 год. на І т.о. на ВКС и др. /
Цената на исковете – всеки под 10 000 лева, с оглед търговския характер на делото , предпоставя недопустимост на касационното обжалване , на основание чл.280 ал.2 от ГПК .
Водим от горното, Върховен касационен съд , Търговска колегия, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. С. Г., С. С. Г. ,С. Д. Г. и Д. К. Б. , против решение № 462 / 12.03.2013 год. по гр.д.№ 3801 / 2012 год. на Окръжен съд – П..
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страната , пред друг състав на Върховен касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :