3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 883
С., 20,11,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 21 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 86 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Е.-С. против решение № 1558/28.09.2012 г. по т.д. № 3508/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 26.04.2011 г.по гр.д. № 1804/2009 г. на СГС, с което е уважен иска с правно основание чл.26,ал.3,т.4 ЗМГО на А. АД, [населено място] и е признато за установено, че касаторът е действал недобросъвестно при заявяване на словна търговска марка А. с дата на заявяване 29.12.2006 г., регистрирана на 16.03.2009 г. в ПВ на РБългария.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросът: Налице ли е недобросъвестно поведение от ответника само при наличието на идентичен знак, или е необходимо и използуване на марката от ищеца?, било налице противоречиво решаване-чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Освен това, въпросът бил от значение за тачното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК. В касационната жалба се поддържа и недопустимост на решението.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че при наличието на регистрация на процесната словна търговска марка на ищеца, както и на още 6 словни и комбинирани марки А. с общодостъпна публична регистрация от периода 2001-2002 г., образуващи фамилия марки, и освен това, установено присъствие на ищцовото дружество на българския пазар през 2006 г., ответникът е познавал марката и е заявил недобросъвестно идентичен знак за регистрация. Допълнително е констатирал, че ответникът не твърди и не доказва реално използуване на регистрираната от него чужда марка.
Решението не е недопустимо. Доколкото съдът се е произнесъл в съответствие с петитума на исковата молба за установяване недобросъвестност при регистрация на марката за всички искани класове, стоки и услуги, а не би следвало, се касае за неправилност, а не за недопустимост, тъй като не е налице отклонение от диспозитивното начало в гражданския процес. Друго би било, ако съдът е нарушил диспозитивното начало, произнасяйки се извън предмета на делото и обхвата на търсената от ищеца защита.
Въпросът дали е необходимо и използуване на търговската марка от ищеца е релевантен, но представеното с изложението решение не дава отговор на този въпрос. Затова, твърдяното противоречиво решаване не е налице, тъй като не е налице обективен идентитет на двете решения. Представеното решение разглежда хипотеза в която ищеца е ползувал марката на пазара, но не се разглежда хипотеза за основателност на иска, ако не би било налице ползуване на марката.
С представено Р 292/7.06.2010 по т.д. 98/2010 на Софийски АС, /което не е допуснато до касационно обжалване с опр. 414/22.06.2012 по т.д 1053/2010 на ВКС-ІІ т.о./, е прието, че съгласно чл.26,ал.3,т.4 ЗМГО регистрацията на марката се заличава по искане на лице с правен интерес, когато заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката.
Въпросът на касатора се свежда до използуване на марката от ищеца и това е установено по делото. Съгласно чл.13,ал.2,т.4 ЗМГО използуването на знака в реклами, е използуване в търговската дейност по смисъла на ал.1, а дали правилно е определен този период в случая, това е въпрос, който касае правилността на решението.
Съгласно чл.26,ал.3,т.4 ЗМГО, регистрацията на марката се заличава по искане на заинтересованото лице, когато заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, което е установено с влязло в сила решение. Тази разпоредба не е процесуална, а материалноправна. Съзнаването при подаване на заявката, че търговската марка вече е била използвана от друг търговски субект, е достатъчен факт за да се приеме от субективна страна, че е осъществен състава на чл.26,ал.3,т.4 ЗМГО. В понятието недобросъвестност се включва и знание за факта, че другият правен субект е използувал преди това идентичен или сходен знак в търговската си дейност. Основанието по чл.26,ал.3,т.4 ЗМГО не е свързано с противоречие на закона, а с противоречие на добрите нрави. В този смисъл виж Р 457/19.06.2007 по т.д. 208/2007 на ВКС-ТК.
Бланкетното позоваване на законовия тест не може да обоснове приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като всъщност няма изложение. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1, т.2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1558/28.09.2012 г. по т.д. № 3508/2011 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: