3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
С., 12,06,2013 година
Върховният касационен съд на Р. България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 1909/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК вр. чл.248 ГПК, образувано по частна жалба на Н. К. В. от [населено място] против определение № 268 от 24.01.2013 год. по гр.д.№846/2012 год. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението – предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е изменил в производство по чл.248 ГПК, постановеното от него решение от 25.10.2012г. по т.д. 846/12г., в частта му за разноските, като го е допълнил, присъждайки по съразмерност разноски за въззивната инстанция в полза на жалбоподателката в размер на 826.36лв. За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че с решението си не се е произнесъл по направеното от В. искане за присъждане на разноски, поради което и с оглед постановения правен резултат по съразмерност, такива следва да бъдат присъдени за въззивната инстанция. За направените разноски пред първостепенния съд е прието, че макар и те да не са присъдени с решението на ПОС, то не е налице искане пред същия съд по реда на чл.248 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Направеното оплакване за това, че въззивният съд неправилно не бил присъдил разноски за първоинстанционното производство, въпреки че с обжалваното пред него решение било прието, че такива не следва да се присъждат и предмет на въззивно обжалване бил този отказ, е правно необосновано. Действително, с решението си, първостепенният съд е приел, че разноски по компенсация на страните не следва да се присъждат. Правилно, обаче въззивният съд е мотивирал, че по отношение на така постановеното решение, в частта му за разноските, В. е могла да иска изменение по реда на чл.248 ГПК, така както това е направено от противната страна, на която по този ред за били присъдени разноски за първоинстанционното производство. Наличието на специален ред – този очертан от чл.248 ГПК, изключва общия ред, поради което и оплакването е неоснователно.
Правно ирелевантни са доводите относно правилността на постановеното от първостепенния определение, с което по искане на противната страна е било допълнено решението в частта му за разноските. Както страната сама е отбелязала тя е обжалвала този съдебен акт с друга частна жалба и тези доводи ще бъдат разгледани по повод инстанционен контрол, иницииран с тази частна жалба, която не е предмет на настоящето производство.
Правно необоснован е и лаконичния довод, че разноски не следвало да бъдат присъдени по съразмерност, поради това, че жалбата на застрахователя не била уважена изцяло. Доколкото чл.78 ГПК изрично и императивно определя начина, по който се присъждат направените в съдебното производството от страните разноски, то правилно въззивния съд се е съобразил с уважените части от исковете и пропорционално и компенсаторно е определил, съобразно тях, размера на дължимите разноски. Доколкото страната не е сочила конкретни оплаквания по начина на изчисление на така осъществената компенсация на разноски, съобразно уважените части от жалбите, то и следва да се приеме, че общо направеното оплакване е неоснователно.
С оглед изложеното обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 268 от 24.01.2013 год. по гр.д.№846/2012 год. на Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: