6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
[населено място] ,31.10.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 972 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. Т. против решение № 639 / 12.12.2013 год. по т.д.№ 1141 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, първи търговски състав, с което е отменено решение № 309 / 04.07.2013 год. по т.д.№ 908 / 2011 год. на Пловдивски окръжен съд и вместо постановеното от първоинстанциония съд уважаване,е постановено отхвърляне на предявените в обективно кумулативно съединение искове на И. И. Т. против [фирма] за сумата от 136 131,64 лева,претендирана на основание чл.59 ЗЗД и за сумата от 45 941,12 лева – обезщетение за забава в издължаването на предходната сума,на основание чл.86 ал.1 ЗЗД.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.59 ЗЗД и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Страната намира необоснован извода за неоснователност на субсидиарния иск за неоснователно обогатяване,предвид наличието на законово основание за осъществилото се разместване на имуществени блага от патримониума на ищеца в този на ответника – влязло в сила постановление на частен съдебен изпълнител, за възлагане на ответното дружество ,като кредитор и взискател в изпълнителното производство,вместо плащане, собствените на ищеца акции от капитала на същото дружество,в съответствие с наложен върху същите запор за обезпечаване принудително събиране на задължение на ищеца към ответното дружество,на основание чл. 398 ал.3 б.”а” пр.2 ГПК / отм./ / сега чл.510 вр. 516 ГПК/ .Оспорва извода , че съдебният изпълнител не е бил длъжен да се съобрази със средната пазарна цена на акциите, а с тяхната номинална стойност.Оспорва и правилността на извода за релевантност на факта,че след възлагането ответното дружество се е разпоредило с тези акции, при което разпореждане не е усвоило установената за същите средна пазарна цена към момента на влизане в сила постановлението за възлагане вместо плащане – 207 000 лева, а сума незначително надвишаваща размера на собствения на ищеца дълг към ответника, респ. с вече реализирана разлика в предходно исково производство по частичен иск на същото основание и за същото вземане / в размер на 10 000 лева / . В съответствие с този решаващ извод въззивният съд е приел липса на доказано обогатяване за ответника, като достатъчно основание за отхвърляне на главната претенция.Съществено процесуално нарушение се твърди в позоваването на необосновано заключение на съдебнотехническа експертиза / на вещо лице Б. / , в противоречие със задължението на съда по чл.202 ГПК за критично възприемане на заключението. Касаторът се позовава на драстичното разминаване в оценките с един и същ обект,към един и същ момент,вкл. предоставени от едно и също вещо лице, без надеждно пояснение на ползвания метод,респ. обосноваване на различието.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба,като намира необосновани както общия , така и сочените допълнителни селективни критерии по формулираните въпроси за допускане на касационното обжалване .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове , за осъждане ответното дружество, на основание чл.59 ЗЗД,да му заплати разликата между пазарната оценка на притежаваните от ищеца към 23.12.2006 год. / датата на влизане в сила постановление за възлагане вместо плащане на ЧСИ В. А. по изп. дело № 19 / 2006 год. , за събиране вземане на ответното дружество към ищеца в размер на 81 947,16 лв. / акции от капитала на [фирма] – 201 700 лева и размера на дълга му – 81 947,16 лева , ведно с обезщетение за забава върху същата сума, за периода 30.11.2008 год. – 30.11.2011 година . Постановлението на ЧСИ е влязло в сила на 23.12.2006 година.Ответникът се е защитавал с довода,че влязлото в сила Постановление за възлагане вместо плащане,с което акциите са възложени по номинална стойност, съставлява законно основание за придобиването им на такава стойност от дружеството.В тази връзка счита, че ищецът е можел единственов производството по обжалването му / по реда на ГПК отм. / да противопоставя довода за недопустимо възлагане на целия пакет притежавани акции от капитала на ответното дружество, вместо на част от тях, кореспондираща по пазарна стойност на дълга му към взискателя . Противопоставил е и довод ,че не е налице и неоснователно обогатяване, тъй като в изпълнение задължението си / в качеството им на „ собствени акции „ / да се разпореди със същите , съгласно чл.187а ал.4 вр. с ал.1 т.6 ТЗ, дружеството е реализирало сума в размер на 82 076,80 лева .
Между страните е постановено предходно, влязло в сила, решение по гр.д.№ 300 /2011 год. на Пловдивски окръжен съд, V състав,с което частичен иск за сума от 10 000 лева,на същото основание и между същите страни,за част от тук претендираното като остатък вземане,е уважен по съображения конфронтиращи със съображенията на въззивната инстанция.Така в решението е прието, че последващото разпореждане с акциите, респ. реализираната въз основа на същото сума, е ирелевантна за преценка наличието на обогатяване за ответника,противно на възприетото във въззивния акт,предмет на настоящата касационна жалба .В решението не е обоснован еднозначно извод за право на съдебния изпълнител да възложи акциите съобразявайки единствено номинална, а не пазарна стойност на същите – съдът е посочил кумулативно съобразяване и на двете при осъщественото възлагане , както и не е мотивирал решението си със съображения относно влязлото в сила постановление за възлагане , като законно основание за разместване на имуществени блага, изключващо само по себе си основателността на субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:1/Може ли в исков процес да се преразглежда законосъобразността на действията на съдебния изпълнител и обвързан ли е решаващият съд от постановеното съдебно решение по обжалването им ? – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с реш.№ 286 / 19.11.2012 год. по гр.д.№ 560 / 2012 год. на ВКС и реш.№ 640 / 04.10.2010 год. по гр.д.№ 920 / 2009 год. на ВКС ; 2 / По каква стойност следва да се възлагат акции по реда на възлагане вместо плащане от съдебните изпълнители? – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,поради противоречие на въззивното решение с първото от преждепосочените решения и 3/ Налице ли е неоснователно обогатяване в размер на разликата между пазарната стойност на акциите и размера на погасеното с прехвърлянето им задължение / в случай на принудително изпълнение насочено върху акции на длъжника, възложени вместо плащане в полза на взискателя и последващо извършено от същия разпореждане със същите в полза на трети лица ? – в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК – поради противоречие на въззивното решение с влязлото в сила,по предходно заведения между същите страни, на същото основание и за част от същото вземане частичен иск, решение по гр.д.№ 300 / 2011 год. на Пловдивски окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване,на основание чл.280 ал.2 ГПК.Същото решение се сочи и като обосноваващо хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и по първите два въпроса.
Въззивният съд е приел следното : Влязлото в сила Постановление за възлагане вместо плащане съставлява правното основание за прехвърляне собствеността върху акциите и неговата законосъобразност,потвърдена по реда на обжалването , не може да бъде проверявана инцидентно в настоящия процес.Точно защото не се касае за гражданскоправна сделка,сключвана единствено по свободното усмотрение на страните,а в принудително удовлетворяване на едно парично притезание на кредитора, условията на възмездност са такива каквито съдебният изпълнител, респ. съдът потвърдил действията му намират за законосъобразни.Възлагането вместо плащане е принудителна цесия,която погасява задължението и със законосъобразното й извършване, проверено в хода на обжалване действията му / в случая – при действието на ГПК отм./ отношенията между длъжник и кредитор следва да се считат окончателно уредени. Въззивният съд изрично е акцентирал на обстоятелството, че законосъобразността на възлагането на спорната,занижена според ищеца цена, е било изричен предмет на обжалване действията на частния съдебен изпълнител,по реда на отменения ГПК,респ. се е разглеждал в състезателно по характер производство, в което всяка от страните е изложила и защитила тезата си и преразглеждането му поставя под угроза правните последици на всяко принудително изпълнение при което,при едни или други обстоятелства е установима разлика между установима пазарна цена на едно право и цена на възлагането му в принудително погасяване на задължението.Кумулативно е изложен и довод за неоснователност на иска, поради липса на обогатяване за ответника – кредитор, в резултат на полученото при възмездно прехвърляне на получените на основание възлагане вместо плащане акции,спрямо размера на дълга на ищеца. Съдът е посочил,че в качеството на принудителна цесия,възлагането вместо плащане крие еднакъв риск за всяка от страните,както за длъжника – ако кредиторът би се удовлетворил от акциите на по-висока от размера на дълга на длъжника цена,така и ако при удовлетворяването си от стойността им би паднал под размера на дълга. Меродавно според съда е удовлетворяването от стойността на акциите,като в момента на възлагането вместо плащане никоя от страните по изпълнителното производство не е в известност при какви условия ще бъде извършено. Оттук съдът е извел и съображението,че съдебният изпълнител не би могъл да бъде обвързан от формално установената пазарна стойност на акциите.
Следователно, всеки от поставените три въпроса покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – включен е в предмета на спора и отговор на същия е обосновал решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне иска като неоснователен.Необоснован се явява, обаче, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с горецитираните две решения,постановени по съвършено различни правни въпроси и касаещи реализиране дисциплинарната отговорност / решение № 286/19.11.2012год. по гр.д.№ 560/2012 год. на ВКС/,респ. имуществената отговорност на частния съдебен изпълнител за причинени вреди при осъществяване на принудителното изпълнение / реш.№ 640 / 04.10.2010 год. по гр.д.№ 920 / 2009 год. на ВКС/ . Така решение № 286 / 19.11.2012 год. по гр.д.№ 560 / 2012 год. на ВКС е постановено на основание чл. 73 ал.4 вр. с ал.1 ЗЧСИ и не съставлява задължителна за въззивния съд съдебна практика, тъй като не е постановено в разрешаване със сила на пресъдено нещо на материалноправен спор в състезателно съдебно производство .Правният въпрос на който е даден задължителен за въззивния съд отговор в реш.№ 640 / 04.10.2010 год. по гр.д.№ 920 / 2009 год. на ВКС е „ дължи ли се такса по чл. 26 от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ по всяко изпълнително дело, независимо от начина по който е събрана сумата – платена директно на взискателя или чрез сметка на съдебния изпълнител „.
Допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК се явява обоснован по третия от поставените въпроси, с оглед влязлото в сила решение №739/16.05.2011 год.по гр.д.№ 300/2011 год. на Пловдивски окръжен съд,V състав,с което и по предявения частичен иск за сума от 10 000 лева, на същото основание и между същите страни,за част от тук претендираното като остатък вземане,въззивният съд е приел,че последващото разпореждане с акциите, респ. реализираната въз основа на същото сума,е ирелевантно за преценка наличието на обогатяване за ответника обстоятелство,противно на възприетото във въззивния акт,предмет на настоящата касационна жалба.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 639 / 12.12.2013 год. по т.д.№ 1141 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, първи търговски състав.
УКАЗВА на И. И. Т. , в едноседмичен срок от уведомяването, да внесе по сметка на Върховен касационен съд държавна такса по допускане на касационното обжалване в размер на 3 641,45 лева и представи в същия срок доказателство за плащането .
След изтичане на указания срок делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване или на състава – за прекратяване .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :