2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 861
С., 21,11,2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 3424/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], обл. Д. срещу определение № 302 от 16.10.2014 г. по т. д. № 2721/2014 г. на Върховен касационен съд, ТК, II отд., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, подадената от настоящия жалбоподател касационна жалба срещу въззивно решение № 104 от 18.06.2014 г., постановено по в. т. д. № 245/2013 г. на ОС Добрич.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответниците по частната жалба Ж. С. Костова, [населено място] и К. А. К., [населено място] в представен отговор на жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, считат същата за неоснователна. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че въззивното решение е изключено от касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед цената на иска и търговския характер на делото.
Определението е правилно.
С решение № 104 от 18.06.2014г. по в. т. дело № 245/2013г. на Добрички окръжен съд, търговско отделение, е потвърдено решение № 92 от 05.08.2013г. по гр. дело № 167/2012г. на Районен съд Генерал Тошево в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Ж. С. Костова от [населено място] и К. А. К. от [населено място] законна лихва върху сумата от 2 700 лв. от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК – 19.03.2012г. до окончателното й плащане, и е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Ж. С. Костова от [населено място] и К. А. К. от [населено място] насрещни установителен и осъдителен иск и е прекратено производството по тези искове.
С изменението на ал. 2 на чл. 280 ГПК /ДВ бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела.
Според Закон за арендата в земеделието с договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване земеделската земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство, а арендаторът – да извърши определено арендно плащане. По своята правна същност, договорът за аренда е най-близко до договорът за наем. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК размера на цената на иска по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем се определя от наема за една година. В случая, годишната арендна цена на сключения между страните договор за аренда е 2 700 лв., поради което и изводите на предишния състав на ТК на ВКС са правилни.
Като е съобразил, че предмет на спора е търговска сделка, цената на всеки един от предявените искове и императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК и оставил касационната жалба без разглеждане, съставът на второ отделение на Търговска колегия на ВКС е постановил правилно определение.
С оглед изхода на производство и претендираните от ответниците по частната жалба съдебни разноски, настоящият състав счита, че искането е основателно и следва да се уважи в пълния му размер.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 302 от 16.10.2014 г. по т. д. № 2721/2014 г. на Върховен касационен съд, ТК, II отд.
Осъжда [фирма], [населено място], обл. Д. да заплати и на двамата – Ж. С. Костова, [населено място] и К. А. К., [населено място], по 230 лв. съдебни разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: