3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 95
С., 10,02,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 3 февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 2477 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Д. от П. против решение № 259/13.02.2013 г. по гр.д. № 3307/2012 г. на Пловдивски ОС, с което се потвърждава решение по гр.д. № 10072/2011 г. на Пловдивски РС, с което по иска по чл.422 ГПК се признава за установено, че касаторът дължи на Б. Д. Е. по договор за потребителски кредит от 14.12.2007 г. и договор за поръчителство от същата дата сумите: 19 546.41 лв. главница, 1 458.76 лв. лихви, ведно със законната лихва, за които по реда на чл.417 ГПК е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1298/2009 г. на ПРС, както и в частта, с която касаторът е осъден да заплати 528.50 лв. разноски и 870.09 лв. юр.възнаграждение, като е осъден за юр.възнаграждение 870.09 лв. за въззивната инстанция.
Ответното по касационната жалба Е. е подало отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Следва ли съдът да определи предмета на спора и правната квалификация на иска и да се произнесе по основателността му, с оглед посочените от ищеца обстоятелства и търсената защита?, 2.Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства във вр. с твърденията и доводите на страните?, 3. Следва ли фактическите констатации на съда да се подкрепят от представените доказателства?, 4. Как настъпва предсрочна изискуемост на договор за кредит при изрична уговорка за автоматичното й настъпване?, 5.Може ли изявлението за предсрочна изискуемост да бъде направено с подаване на заявлението по чл.417 ГПК? По всички въпроси се твърди противоречие с практиката на ВКС.
Поддържа се и недопустимост на въззивното решение, поради нарушаване на диспозитивното начало, изразяващо се в несъответствие на обстоятелствата по заповедното производство и установителните искове по чл.422 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
За обжалваното решение няма вероятност да е недопустимо. Както в исковата молба, така и в заявлението, правопораждащият факт е договор за кредит с дата 14.12.2007 г. с договор за поръчителство от същата дата, по който един от поръчителите е касатора. Този договор е приложен към исковата молба, посочен е в молбата на ищеца от 17.11.2011 г., съобразно направеното от него уточнение, посочен е и в доклада по делото в с.з. на 12.01.2012 г. Следователно, погрешното изписване на месеца на договора в исковата молба не може да обуслови недопустимост на решението.
Първите три въпроса също са обосновани единствено с погрешното изписване месеца на договора в исковата молба, което е поправено своевременно, и затова тези въпроси, свързани с твърдението, че предмет на делото бил посочения в исковата молба договор от 14.02.2007 г., а не разгледаният от съда с дата 14.12.2007 г., не са правно релевантни.
Останалите два въпроса са за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита при изрична уговорка за автоматичното й настъпване. Касаторът твърди, че според въззивният съд във всички случаи предсрочната изискуемост предполага изявление от кредитора, което може да бъде направено с подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това противоречало на Р 99/1.02.2013 по т.д. 610/2011 на ВКС-І т.о.
Въпросът не е релевантен. А и твърдяното противоречие не е налице. Защото с представеното от касатора решение ВКС се е произнесъл по друг въпрос: При уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски. Липсва обективен материалноправен идентитет на разрешените случаи по приложеното решение и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 259/13.02.2013 г. по в.гр.д. № 3307/2012 г. на Пловдивски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: