2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
София, 22.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 2314/2014 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Х. А. Саули от [населено място] против определение № 2789 от 30.12.2013 г. по ч.гр.дело №4756/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено след проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е поставил въпросът „ Прилага ли се разпоредбата на чл.47 от ГПК при връчване съобщения на търговци и юридически лица? „ . Страната накратко е развила разбирането си по този въпрос, като не е изложила други доводи. Касационната жалба също не съдържа доводи относими към основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а лаконично оплакване за неправилност на обжалваното определение.
С оглед така представеното изложение касаторът не обосновава валиден довод за приложно поле на касационно обжалване.Поставеният от него въпрос не е релевантен тъй като е общ, хипотетичен и не е разглеждан от въззивният съд, който е обсъдил установеният по делото факт на личното получаване от Саули на 29.07.2013г. и получаването, чрез деловодителя В. А. на 10.07.13г. на указанията на съда за внасяне на дължимата държавна такса. Следователно, страната не само е намерена на адреса, но е и получила лично уведомление, поради което въпросът за приложение на чл.47 ГПК и фактически няма относимост към разглеждането на процесуалния спор. Липсата на релевантен въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата формулировка е задължение за жалбоподателя – арг. т.1 ТРОСГТК №1/2009г.Освен, че не е налице общото основание, липсват наведени доводи, въпреки проведеното производство по отстраняване нередовността на подадената частна касационна жалба, и по отношение на изчерпателно изброените основания по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.Не е такъв довод, развитото разбиране на страната относно приложимост на норма, която въззивният съд не е обсъждал и която е неприложима с оглед фактите по делото. Или краткият отговор на поставения ирелевантен въпрос е без правно значение за допускане на акта до касационно обжалване като неотносим към изчерпателно изброените хипотези по текста.
По изложените съображения атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2789 от 30.12.2013 г. по ч.гр.дело №4756/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: