2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 147
С., 22,02,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 11 февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 319 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. С., съобразно молбата от 7.02.2012 г., лично и като управител на А. И. ООД, против решение № 1247/13.07.2011 г. по гр.д. № 1313/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 23.11.2010 г. по гр.д. № 1582/2009 г. на СГС, с което по иска по чл.422 ГПК се приема за установено, че М.С. и ООД, като издател и платец за първия и поръчител за втория дължат солидарно на В. Ч. сумата 58 373 лв. по запис на заповед от 13.05.2008 г. Касаторите са осъдени за разноски.
Ответникът по касационната жалба В.Ч. е подал отговор, че не е налице твърдяното противоречие със задължителна практика, както и че жалбата е неоснователна, като претенедира за разноски, но няма доказателства за платени такива по това производство.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът: За иска по чл.422 ГПК следва ли ищецът да доказва каузалното отношение с длъжника или е достатъчна само проверка за редовността на менителницата от външна страна? бил решен в противоречие с Р № 149/5.11.2010 г. по т.д. № 49/2010 г. на І т.о. с което е прието следното: За успешно провеждане на иска по чл.422 ГПК ищецът-заявител в заповедното производство, при направено възражение от длъжника за каузално правоотношение, за обезпечаване на което е издаден записът на заповед, не е достатъчно само проверка за редовност на менителницата от външна страна, но и ищецът следва да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът-погасяването му.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Твърдяното противоречие не е налице. С обжалваното решение е прието следното: Ответниците не оспорват подписването на запис на заповед, като издател и поръчител, и че са поели задължението по него. Не оспорват твърдението, че са им предоставени парични средства, според тяхната нужда, но тези средства не считат, че трябва да връщат защото се били заблудили-стр.3 от мотивите. На стр.4 е прието, че “каузалното отношение за процесната запис на заповед е доказано-сключеният договор за заем между страните, представляваното от ищеца дружество и първият ответник по делото и нейн съпруг, в обезпечение на който заем ответниците са издали запис на заповед”.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1247/13.07.2011 г. по гр.д. № 1313/2011 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: