4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 506
С.,17,06,2014 година
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 9 юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 4435 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. О.-С. против решение № 1618/24.07.2013 г. по т.д. № 953/2013 г. на САС, с което се потвърждава решение от 5.12.2012 г. по т.д. № 2675/2010 г. на СГС, с което се отхвърлят предявените от касатора срещу Ч. Р. Б. АД-С. искове по чл.327,ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 68 774.60 лв. и по чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 2 752.80 лв., като са присъдени разноски.
Ответното АД е подало отговори, че касационната жалба е неоснователна, както и да не се допуска касационно обжалване, тъй като не е обосновано твърдяното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Претендират се разноски във вр. с процесуално представителство.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Следва ли да се позовава съдът на договорни отношения, когато договорните клаузи не отговарят на определящите ги законови разпоредби?, 2. Ирелевантни ли са актуалността на оценката и използувания за изготвянето й метод, имайки предвид законовите разпоредби?, 3. Може ли да се говори за съгласие на страните и признаване на разходи при сключване на договор, който не отговаря на закона и добрите нрави?, 4. Налице ли е признаване на разходи между страните, при опорочаване на нормативно определения механизъм за изчисляване цената за изкупуване на изграденото ел.съоръжение?, 5. Може ли да се говори в казуса за действителност на договорните отношения между страните, в частта относно цената на съоръжението, при противоречие на нормативните разпоредби?
Твърди се неправилно произнасяне на съда по тези въпроси, които били от значение за точното прилагане на закона, тъй като съдът не се е съобразил с материалния закон-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Между страните е сключен договор на 20.01.2011 г. за покупко-продажба, по който ищецът е продал на ответника процесните съоръжения за присъединяване при договорена цена 75 720.23 лв. с ДДС. Страните са постигнали съгласие, че вземането за част от тази сума се погасява с дължимата от ответника цена за присъединяване в общ размер 28 000 лв. с ДДС. Не се спори, че остатъкът от сумата 46 920.23 лв. с ДДС е изплатен.
Ищецът твърди и спорът е, че цената на продадените съоръжения е следвало да бъде по-голяма, а и сумата с която е извършено прихващането следвало да бъде по-малка, по който начин дължимата цена след прихващането е по-голяма от заплатената и разликата е исковата сума.
С обжалваното решение е прието, че съгласно чл.20,ал.7 от приложимата Наредба 6/9.062004 за присъединяване към електрически мрежи-отм., издадена от министъра на ЕЕР, във вр. с чл.117 ЗЕ, изградените съоръжения за присъединяване по ал.5, каквито са процесните, се прехвърлят възмездно в собственост на преносното или съответното разпределително предприятие на база на взаимно признати разходи.
Взаимно признати разходи означава разходи по размера на които страните са постигнали съгласие, които са признати от двете страни в сключения договор и няма спор, че са заплатени от ответника на ищеца. Отчитат се насрещните задължения поставени като условие за сключване на договора-виж влязло в сила въззивно Р от 27.09.2012 по гр.д. 6045/2012 на СГС. Израз на това съгласие е самото сключване на договора. Затова, ирелевантни са доводите за актуалност на оценката изготвена от лицензирани оценители, използуваният за изготвянето на тази оценка метод, както и оценката от вещо лице в съд.производство.
Дали да сключи сделката или не при определена цена, продавачът е напълно свободен. Това негово решение не подлежи на съдебен контрол-ТР 102/11.11.81 по гр.д. 80/81 ОСГК.
Претендира се различна по-висока цена от тази посочена в договора, която е изцяло разплатена. Съгласно чл.326,ал.1 ТЗ цената се определя от страните при сключване на договора.
Действително, доводът за неактуалност на оценката от лицензирани оценители е ирелевантен, /освен, че е неоснователен/, тъй като тя е изготвена в периода между първия договор от 27.11.2006 за присъединяване, който има характер на предварителен, и процесния договор от 20.01.2011 г. за покупко-продажба на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл.21,ал.2 от цитираната Наредба 6/2004, когато съоръженията за присъединяване се изграждат по реда на чл.20,ал.5, цената за присъединяване и направените взаимно признати разходи за тези съоръжения се компенсират при условия, определени в договора.
Съществуващото противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, следва да се счита за преодоляно с оглед: определение от 18.07.2011 г. на СГС за разделяне производството по делото, определение от 24.11.2011 г. на СГС, с което определя правната квалификация на иска по чл.327,ал.1 ТЗ и което не се оспорва от ищеца в о.с.з. на 28.02.2012 г. на същия съд. Дори във въззивната жалба ищецът изрично заявява, че първоинстанционният съд правилно определя, че се предявени искове с правно основание чл.327,ал.1 ТЗ за заплащане цената на продадена стока и по чл.86,ал.1 ЗЗД лихва за забавено плащане.
Искът е разгледан на правно основание чл.327,ал.1 ТЗ, но всички въпроси са свързани с нарушения на законови разпоредби по вече сключен и разплатен договор. Въпреки че не е посочена нито една конкретна законова разпоредба, трябва се има предвид, че твърдяно конкретно нарушение на материалния закон, /дори да е налице/, би било основание по чл.281,т.3 ГПК, но не е предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК и затова не може да обоснове приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Договорът от 20.01.2011 г е надлежно сключен, поради което не е логично да се твърди от касатора, че “определената цена на изкупуване на съоръжението не била коментирана, а просто е едностранно приета”. Затова, въпросите не са релевантни.
Дори страната да твърди наличието на правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, касационно обжалване не може да бъде допуснато, ако няма точно и мотивирано изложение на някое от допълнителните основания по чл.280,ал.1 ГПК, които обосновават нуждата от касационно произнасяне по дадения правен въпрос.
Позоваването на чл.280,ал.1,т.3 ГПК-неточно прилагане на закона, е непълно. Така се игнорира кумулативното изискване на законодателя конкретният материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, да е такъв, който не само да е релевантен за точното прилагане на закона, но заедно с това да е и от значение за развитие на правото. В т.3 е визирано едно единствено основание. Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото, защото правото не може да се развива при неточно прилагане на закона.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК, а доводите за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, не са предмет на това производство.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 във вр. с чл. 32,т.3 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 1618/24.07.2013 г. по т.д. № 953/2013 г. на Софийски АС.
Осъжда Б. О.-С. да заплати на Ч. Р. Б. АД-С. сумата 1 880 лв. възнаграждение за процесуално представителство по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: