4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 849
С., 07,11,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 3 ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 641 /2014 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ел-М. О.-В. и Т. О.-С. против решение № 337/29.11.13 г. по в.т.д. № 605/13 г. на Варненски АС в частите, с които се: 1. Потвърждава решение от 17.06.13 г. по т.д. № 3055/12 г. на ВнОС в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на В.К. и Л.Ж., граждани на Р. федерация, сумата 151 903 лв. левова равностойност на 77 700 евро, представляваща подлежаща на връщане продажна цена на ап.20 по нищожен предварителен договор за продажба от 28.02.11 г., на основание чл.55,ал.1 ЗЗД, и в частта за присъдените разноски в размер на 8 277.36 лв., 2. Потвърждава решението от 11.07.13 г. в частта, с която се допълва първото решение с: ведно със законната лихва върху присъдената главница.
От ответниците по касация е постъпил отговор, да не се допуска до разглеждане касационната жалба и че същата е неоснователна.
Изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК започва с твърдението, че в обжалваната част съдът се е произнесъл свръх петитум, поради което решението е недопустимо. Конкретното оплакване е, че като е обявил за нищожен предварителният договор, съдът се е произнесъл по непредявен иск.
Няма вероятност решението в обжалваната част да е недопустимо, тъй като съдът само в мотивите е приел, че договорът е нищожен в частта за процесния апартамент, поради невъзможен предмет.
С обжалваното решение е прието, че условие за обособяването и продажбата на договорения ап. 20, какъвто не съществува по одобрения проект на сградата , е одобряването на изменен проект за него по предвидения в закона ред. След като такъв проект не може да бъде одобрен по действащата правна уредба, установено от заключението на СТЕ, договореният ап.20 не може да бъде обособен чрез преустройство на изпълнените и съществуващи по проект кабинет 3, тераси и стълбища. Следователно, договорът за ап.20 е с невъзможен предмет, предвид което е нищожен съгласно чл.26,ал.2 ЗЗД. Всяка от страните по нищожен договор следва да върне на другата страна полученото по договора-чл.34 ЗЗД. Затова, ответниците следва да върнат на ищците изплатената от последните им сума в размер на 77 000 евро на основание чл.55,ал.1 ЗЗД. ВнОС погрешно е квалифицирал иска по чл.55,ал.1,пр.3 във вр. с чл.87,ал.2 и чл.88 ЗЗД с оглед приетото от него за валидно разваляне на договора от ищците. Но той не е разгледал друг иск различен от предявения, защото с исковата молба се претендира връщане на платеното поради липса на основание.
Съгласно п.VІ,чл.13 от договора, по ап.20 е следвало да се извършат 10 вида доп.работи. Целта е да се продаде жилище, което по първоначалния проект е дневна с бокс от 19.60 кв.м. и тераси на 3 нива с няколко коридора и стълбища, и продавачите-касатори са се задължили да ги превърнат в обитаеми площи, но в.л. обяснява,че не могат да се изградят тези доп.работи по п.VІ,чл.13 от договора законно.
Всъщност, в изложението не се сочи релевантен факт, който ако би бил разгледан, би обосновал друг правен извод. Няма отклонение от диспозитивното начало в процеса.
Изложението продължава, че решението е в противоречие с практиката на ВКС по отношение на задължението си да изясни всички обстоятелства и да изложи мотиви по доводите, както и по отношение на приетата нищожност поради невъзможен предмет.
Приложното поле се определя не от съдебните актове, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, изведен от тях. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
По първият т.нар. въпрос: Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
По вторият “въпрос” не е налице твърдяното противоречие с Р
158/8.04.10 по гр.д. № 4017/2008 на ІІ г.о., /а не № 102, който е номер на определението за допускане/, където е прието, че по чл.26,ал.2 ЗЗД договорът е нищожен, поради невъзможен предмет, ако към момента на сключването му вещта не съществува фактически или не отговаря на установените в действащия закон изисквания за самостоятелен обект. В случая е налице втората хипотеза.
Накрая в изложението има формулирани два въпроса: 1. Дали в един законно изграден обект, в последствие бъдат извършени промени, които не са съобразени със строителните правила и норми, но не се отразяват на конструкцията и сигурността на сградата, и могат да бъдат премахнати като незаконно строителство, се отразяват на обекта, правейки го невъзможен предмет на сделка?, 2.Налице ли е нищожен предмет на договор, който в предмета е посочен като апартамент, а в инвестиционния проект и разрешение за строеж е наименован кабинет, при идентичност на двата обекта?
Посочва се бланково чл.280,ал.1,т.3 ГПК без да се обосновава този допълнителен селективен критерий. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК. Доводите за неправилност са неотносими в това производство.
Първият въпрос е ирелевантен, защото излиза извън предмета на договореното между страните-купувачите не са манифестирали интерес от незаконно строителство.
Вторият въпрос не е правен, а фактологически. Той е алогичен, защото не се включва в конкретната хипотеза.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 337/20.11.13 г. по в.т.д. № 605/13 г. на Варненски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: