3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
С., 14,11,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1173/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №VІ-90 от 09.09.2011 г. по т.д. №1602/2010 г. на Бургаски окръжен съд .
Ответникът по касация- „А&КО”- [населено място], чрез пълномощника му – адв. Г. К. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Препраща към доводите си по съществото на спора пред предходните инстанции.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Посочил е, че въпросът, решен в противоречие с практиката на ВКС се отнася до това „ дали при безспорно неизпълнение на поети договорни задължения изправната страна следва да бъде обезщетена с договорената между страните неустойка”. Посочил е още, че било налице несъответствие на фактическите изводи на възззивния съд със събраните по делото доказателства, като по този начин било допуснато нарушение на материалния закон. Поддържано като процесуално нарушение е и това, че съдът се е произнесъл „ почти десет месеца след проведеното заседание”. Направен е извод, че решението на БОС следвало да бъде допуснато до касационно обжалване с оглед „ спецификите на конкретния случай”, което щяло да доведе до точното прилагане на закона, тъй като „ казуса касаел търговски взаимоотношения във връзка с точното изпълнение на договор за изработка и договор за доставка…”. След което подробно са развити оплакванията на страната за неправилност на съдебния акт- така определени и от нея, в контекста на нейното становище по съществото на спора и при буквално възпроизвеждане на доводите изложени в касационната жалба. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед разгледаната дефинитивност на общото основание не съставлява такъв въпрос, поставения от касатора , който не само не е свързан с решаващите изводи на въззивният съд, но и съставлява твърдение съдържащо оплакване за неудолетвореност на постановения резултат.
Не съставлява довод, установяващ основанието по чл.280, ал.1, т.1 общото твърдение, че решението противоречало на приложените решения на тъй като единственото решение относимо към това основание е №9/10.09.2010г. , което е постановено чл.290 ГПК, но по въпрос свързан с допустимостта на конкретното, разглеждано от състава решение, какъвто въпрос не се поставя в случая. Т.е. липсва фактически идентитет по правните въпроси разрешени със сравняваните съдебни актове, а и страната не сочи правен въпрос, нито обосновава такова конкретно противоречие относимо към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е сочена каквато и да било връзка на конкретна относимост и с останалите две решения на ВКС, постановени по казуална практика и поради това имащи относимост към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това тези решения като постановени по различна фактическа обстановка обективират и различни правни изводи и тъй като касаторът не е поставил правен въпрос, нито е обосновал противоречие в разрешаването му с приложените актове то и това основание не е налице.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, възпроизведено текстово от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. В случая страната не е поставила правен въпрос, спрямо който да се обсъжда разглежданото основание, нито е сочила доводи относими към фактически състав на основанието- конкретни правни норми, които според нея да се нуждаят от тълкуване, респективно неправилно създадена и обоснована като такава съдебна практика.
Следователно, съобразно изложеното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №VІ-90 от 09.09.2011 г. по т.д. №1602/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: