2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 357
София 15.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 8 април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 570 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. М. от Долни чифлик против решение № 235/20.02.2012 г. по в.т.д. № 2514/2011 г. на Варненски ОС в частта, с която е отхвърлен иска на касатора срещу ЗК Български имоти АД-София за неимуществени вреди от ПТП на 14.08.2006 г.
Ответното АД е подало отговор, че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл.284,ал.3,т.1 ГПК и е неоснователна.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по въпроса за размера на обезщетението и критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД в противоречие със съдебната практика, която следвало и да се осъвремени.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Твърдяните противоречие и противоречиво решаване не са налице.
Представеното решение по т.д. № 14/2009 г. на ІІ т.о. касае ППВС 4/68, на което касаторът не се позовава. За останалите представени решения на В. и ВАС няма данни да са влезли в сила.
Конкретните указания по тълкуване и прилагане на чл.52 ЗЗД са дадени в ППВС 4/68 г. Освен това, вече има и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, която е задължителна за долустоящите съдилища. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагане на чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като единствен критерий. Наличието на задължителна съдебна практика, която в случая е съобразена при постановяване на обжалваното въззивно решение, обуславя извода, че не е налице и условието за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По чл.280, ал.1, т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Не са представени такива влезли в сила решения.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното и непълно позоваване на законовия текст, защото водещо е развитие на правото, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисълът на т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 235/20.02.2012 г. по в.т.д. № 2514/2011 г. на Варненски ОС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: