3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 977
С., 11,12,2014година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 942/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ПК „ П. – П.”- [населено място] /н/ против решение №11 от 11.01.2013 г. по т.д. №229/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] –гр. Р. е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил въпросите :„ 1.дали нищожността на паричното плащане съгласно чл.646/2т.1от ТЗ е изначална 2. към кой момент рефлектира тя, респективно към кой момент следва да бъде отнесено нейното „ обратно действие”, дали към момента на осъществяване на действието / в случая паричното плащане или към по-късен момент на откриване производството по несъстоятелност …3. съответно на горното- от кой момент възниква вземането за връщане на платената парична сума в масата на несъстоятелността 4. налагат ли се правните последици, регламентирани в разпоредбата на чл.648 ТЗ изводи, различни от изложените по-горе или не.” Страната е сочила, че тези въпроси били разрешени в противоречие с практиката на ВКС – актове на този съд са изброени и представени. С тях, според касатора, било застъпено разбирането, че визираната в чл.646, ал.2 т.1 ТЗ нищожност била изначална и пораждала ефект от момента на извършване на атакуваното действие на длъжника. Страната лаконично е заявила, че ако не бъде споделено това му разбиране то съдът следвало да съобрази, че горните въпроси били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, като е посочен и възпроизведения текст на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Първите два въпроса поставени въпроса са релевантни, с оглед мотивите на въззивния съд, като същите обосновават наличие на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Третият въпрос е неотносим към предметния обхват на спора, а въпрос № 4 е неизяснен от касатора така както е формулиран.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поддържано от касатора, предполага конкретни доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка страната е изброила решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и съставляващи задължителна за съдилищата практика, но не е разглеждала конкретно противоречие.Изведени са общи правни твърдения, които според касатора били застъпени в така изброените решения, но същите не са поддържани по отношение на конкретно решение на ВКС,нито са свързани с такова. Освен това поставените от него релевантни въпроси не са били предмет на разглеждане в посочената практика. Така например цитираното и приложено решение №105/09г. на ВКС, І т.о. формира задължителна практика по въпроса относно активната процесуална легитимация по исковете по чл.646 ТЗ и чл.55 ЗЗД., решение № 114/09г. на ВКС, ІІ т.о.формира задължителна практика по въпроса – дали намаляване имуществото на длъжника на масата на несъстоятелността поради извършено от длъжника плащане на задължение след обявяване на неплатежоспособността е предпоставка за уважаване на иска по чл.646,ал.2, т.1 ТЗ, с решение №100/09г на ВКС ІІ т.о. е разгледан въпроса за предпоставките за уважаване на иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ в контекста на активната процесуална легитимация на синдика, с решение № 136/10г. на ВКС, ІІ т.о. се разглежда въпроса свързан с правната квалификация на иска обусловен от иска по чл.646,ал.2, т.1 ТЗ, както и активната легитимация на длъжника. Представеното и цитирано определение по чл.288 ГПК не формира съдебна практика – арг.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г. Следователно,страната не обосновава наличие на твърдяното противоречие, тъй като такъв извод не може да бъде направен, при липса на конкретно твърдение в какво се изразява то, при сравняване на актовете и след като поставените от него въпроси / приети за релевантни/, въобще не са разглеждани в цитираните решения на ВКС.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на нормата.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №11 от 11.01.2013 г. по т.д. №229/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: