5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 863
С., 18,11,2013година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1168/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №1760 от 07.11.2012 г. по гр.д. №1402/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че били налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулирал е въпроса – „ Може ли въззивната инстанция да постановява решение при условието на чл.272 ГПК без да обсъди всички събрани по делото доказателства …включително като препрати към мотивите на първоинстанционния съд, които страдат от същите недостатъци”.Страната подробно е развила оплакването си, че мотивите на въззивния съд, за това, че служителите на банката при откриване на процесната банкова сметка са допуснали нарушение на изискванията на закона, по същество се припокривали с тези на първата инстанция, като съдът, според касатора, не бил обсъдил доказателствата в цялост с оглед подробно развити конкретни оплаквания относими към защитната теза на страната и интерпретирани по този начин. Посочено е в тази връзка, че с решение №643/10г. ВКС бил приел, че въззивната инстанция „ е по съществото на спора”, , в решение №24/10г. било прието, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани доказателства, като същото било залегнало и в т.19 на ТРОСГТК №1/09г. Изброена е и каузална практика на ВКС, с която според касатора било прието същото. Страната е поставила въпроса „ Добросъвестно ли действа банката като договаря с пълномощник на титуляр по сметка без да е известена по установения за това ред за оттеглянето му”.Страната подробно е развила своето разбиране по този въпрос. Изброила е решения постановени по реда на чл.218а ГПК / отм./, с които бил направен извода, че прекратяването на пълномощното не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът е поставил въпроса – „ Следва ли банките при вече установени отношения със свои клиенти – юридически лица… да изискват предвидената в Наредба №3 …документи при последващо откриване на банкова сметка…”Страната е посочила, че по този въпрос липсвала съдебна практика и е изложила своето разбиране за приложимостта на Наредба №3 и предхождащата я Наредба №9/05г. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание формулираните от банката – касатор три въпроса не го установяват, тъй като първият от тях има характер на оплакване за допуснати от страната процесуални нарушения. Още повече, че повечето от изброените доводи са и фактически неточни като отразяват несъгласието на страната с постановения резултат, тъй като въззивният съд е изложил подробни мотиви за своето решение, свързани с относимите и допустими доказателства, формиращи фактическите му изводи и обосноваващи решението му. Вторият поставен въпрос е изцяло ирелевантен, като относим към различна от разглежданата от въззивния съд фактическа обстановка, предполагаща и различни правни изводи, които съдът не е могъл да вземе предвид именно поради това, че не е разглеждан случай на оттеглено пълномощно при вече съществуваща сметка, а спорът основно е съсредоточен върху правомерността на действията на служителите на банката при откриване на нова банкова сметка.Третият поставен въпрос също е ирелевантен, тъй като е хипотетичен, а освен това намира своят директен отговор в нормативната уредба. Освен това, същият не е свързан с решаващият в тази насока извод на съда, подробно отговорил на същият довод, чрез обосноваване на приложимостта на Наредбата за всяка отделна отрита сметка, доколкото това откриване е предмет на сключен по силата на чл.3, ал.6, пр. 2 от наредбата писмен договор, който определя самостоятелна и независима от другите възникнали отношения облигационна връзка. Спрямо тези мотиви страната не е формулирала своят правен въпрос. Без правно значение са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касаторът предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие.В тази връзка касаторът е сочил по първият поставен въпрос, обвързан от него с това основание противоречие по поставения въпрос с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и поради това обективиращи задължителна практика. Това противоречие, обаче е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретния правен въпрос/ който тези решения не са третирали/, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според страната, фактическа обстановка с оглед доводите за необсъждане на определени твърдяни факти и с наведени възражения по основателността на иска. Извадените от контекста на съдебните актове мотиви- решение №643/10г. ВКС, с което според касатора било прието, че въззивната инстанция „ е по съществото на спора” и решение №24/10г., с което било прието, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани доказателства, като същото било залегнало и в т.19 на ТРОСГТК №1/09г.не обосновават такова противоречие. Те не отговарят на поставения от страната хипотетичен въпрос, а и освен това, въззивната инстанция не е приела нищо различно, нито е мотивирала извод, изключващ основните характеристики на въззивното производство, нито е предприела процесуално действие в противоречие с изискванията на това производство и по този начин не е обосновано и противоречие с цитираните актове. Или при липсата на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, следва да се приеме, че доколкото решаващият състав не е приел нещо различно във връзка с тези разяснения, то и соченото общо противоречие не установява приложно поле на касационно обжалване. Такова не обосновава и сочената казуална практика на ВС и ВКС в същия смисъл / изброена във връзка с оплакванията за допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон/, тъй като задължителната практика, обобщава именно казуалната и след като задължителната е без правно значение, то и практиката на тричленните състави на ВС и ВКС по същите въпроси не може да установи предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК . Не се обосновава приложно поле на това основание и с изброените решения на ВКС, с които, според касатора бил направен извода, че прекратяването на пълномощното не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника. И по отношение на тези оплаквания не е формулиран относим към решаващите мотиви на съда правен въпрос, а и не е разглеждано конкретно противоречие в правните изводи, обективирани от сравняваните актове, които и като фактическа обстановка са неидентични- изброените решения третират хипотеза на съществуващо облигационно правоотношение, по което пълномощията на представителя на едната страна са били оттеглени, поради което предполагат и различни правни разрешения на поставените с тях въпроси.
Направените оплаквания за неправилност на съдебния акт също така са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК, тъй като се квалифициран по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на нормата, нито развития от нея отговор на въпроса в контекста на нейните оплаквания за неправилност на акта в контекста на разбирането й съответстващо на нейния интерес от разрешаване на спора. Още повече, че приложимите правни норми от Наредба № 3 / чието приложение съдът е обосновал/ са достатъчно ясни относно задължителното прилагане на изискуемите за откриване на банкова сметка с титуляр юридическо лице документи.Следователно, страната не е поставила релевантен правен въпрос, нито е сочила доводи съобразени с така очертаната дефинитивност на основанието, поради което и не обосновава валиден довод за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.На ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски, съобразно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 3600лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1760 от 07.11.2012 г. по гр.д. №1402/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 3600лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: