4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 750
С., 06,10,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 4593 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. против решение № 150/3.06.2013 г. по в.т.д. № 137/2013 г. на Варненски АС, с което по същество се отхвърля иска по чл.422 ГПК на касатора срещу М. О.-Ш. да се приеме за установено, че ответникът дължи плащане на 37 963.97 евро по акт № 44/16.03.2011 г. за частно държавно вземане по договор за предоставяне безвъзмездна финансова помощ за финансиране изпълнение на проект Повишаване конкурентоспособността на М. О. чрез консултантска и инвестиционна подкрепа, сключен между МИЕ и М. О. на 28.11.2008 г., и направените разноски в заповедното производство по чл.417,т.7 ГПК по ч.гр.д. № 4242/2011 г. на Шуменски РС.
Ответното О. е подало отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК и претендира за адв.възнаграждение.
Третото лице помагач МИЕ е подало отговор, че жалбата е основателна.
Подадена е и частна жалба от Н. против определение № 514/29.07.2013 г., с което е допълнено решението в частта за разноските и Н. е осъден да заплати на М. О. 7 505 лв. разноски за двете инстанции на основание чл.78,ал.3 ЗЗД.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК няма поставен нито един правен въпрос, а се съдържат само доводи за неправилност, погрешност и незаконосъобразност.
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Съгласно т.1 ТР 1/2010 ОСГТК, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото и на уговорките в сключения договор-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
Касаторът не прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2.Основанията за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК.
Касаторът не е посочил нито един от установените от законодателя критерии за селекция /съпоставка/ -т.е. основанията по чл.280,ал.1,т.1, 2 или 3 ГПК. И трите основания, посочени в тази разпоредба, са от категорията на релативните основания.
Дори страната да твърди наличието на правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, касационно обжалване не може да бъде допуснато, ако няма точно и мотивирано изложение на някое от допълнителните основания по чл.280,ал.1 ГПК, които обосновават нуждата от касационно произнасяне по дадения правен въпрос.
Касаторът се позовава на практика на ВКС, съгласно която чрез установителния иск по чл.422 ГПК следвало да бъде доказано каузалното отношение, фактите с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право. Обаче, представените две решения по гр.д. № 195/2010 г. на ІV г.о. и по т.д. № 49/2010 г. на І т.о. отменят и връщат на въззивния съд. Освен това, вече е налице задължителна практика-ТР 4/2013 ОСГТК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК.
Частната жалба започва с довода, че незаконосъобразността на решението от 3.06.13 г. от своя страна води и до незаконосъобразност на определението от 29.07.13 г., като продължава, че липсата на списък по чл.80 ГПК лишава страната от правото да иска изменение на решението в частта му за разноските, както и че по въззивното дело нямало доказателства за платен адв.хонорар 3 000 лв. Тези доводи са неоснователни. Съгласно т.8 ТР 6/12 ОСГТК, липсата на списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. На лист 33 по въззивното дело се намира договор за правна защита и съдействие в който е посочено, че договореното възнаграждение е платено в брой-т.1 ТР 6/12 ОСГТК.
По изложените съображения, обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.78 ГПК, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 150/3.06.13 г. по в.т.д. № 137/13 г. на Варненски АС.
Осъжда Н. да заплати на М. О.-Ш. сумата 3 000 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Потвърждава определение № 514/29.07.13 г. по в.т.д. № 137/13 г. на Варненски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: