4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
С., 26,06,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 4262/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 1393 от 02.07.2013 г. по т.д. № 980/2013г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] / в ликвидация/ е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Развити са и доводи по същество, като е обосновано разбирането за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Посочил,че Софийски апелативен съд се е произнесъл в противоречие с изброени решения на ВКС , които формирали практика обобщена като произнасяне по тълкуването на договорите, определено като -преценка на отделните договорености във връзка с цялостното съдържание на договора, обичаите и практиката и добросъвестността. Направено е оплакване, че съдът не е взел предвид клаузите на сключеното към процесния договор споразумение, не бил разгледал обичаите и практиката, както и съществуващите между страните практики, въпреки „ приложените по делото доказателства”. Посочено е още, че съдът в противоречие с изброени решения на ВКС не е изложил своите доводи „ при извършеното по чл.20 ЗЗД тълкуване на процесния договор, не е зачел основен принцип на гражданското право, а именно договорната свобода”. Посочено е още, че съгласно изброените решения на ВКС, формиращи практика по чл.20 ЗЗД съдът бил длъжен да не изменя договорни поети задължения, нито за създава права които не са договорени. В заключение по основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизведен е поставен въпроса – „ Представлява ли неправомерното изменение на договорно поето задължение или създаване на права променения чрез тълкуване на чл.20 от ЗЗД характер на договора, който повлича след себе си нищожност на права и задължения на страните, които в противен случай биха били валидни”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал по заявените основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което, с оглед изложението се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен, а не фактически въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. Като актове относими към това основание са изброените решения на ВКС по чл.290 ГПК, които обективират задължителна практика по конкретни правни въпроси. В случая, обаче правен въпрос не е поставен, а страната е разглеждала тези актове единствено като потвърждаващи, според нея, наличието на пороци в обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуален закон, свързан с осъщественото от въззивния съд тълкуване на процесния договор. Освен това, решенията на ВКС са постановени при различна фактическа обстановка и по различни искове и без поставен правен въпрос, който да ги обединява като правен извод, не могат да бъдат установени предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Страната е развила доводите си като оплаквания за неправилност на решението, каквито са те по своята същност,независимо от сочената в тяхна подкрепа практика. Именно поради това същите са ирелевантни в тази фаза на касационното производство и не могат да бъдат разглеждани преди да бъде допуснато касационното обжалване, нито могат да бъдат основание допускането му.
Поставеният от касатора въпрос, свързан с основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК е неясен, а задължението за ясна и точна формулировка на този въпрос е на касатора – ар т.1 ТРОСГТК №1 /09г./. Но дори и да бъде изведен правен въпрос от поставения, то той би обосновал единствено общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1393 от 02.07.2013 г. по т.д. № 980/2013г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: