2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 817
София, 05,11,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 21 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1124 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. А. от П. против решение № 1360/15.11.2012 г. по в.гр.д. № 1098/2012 г. на Пловдивски АС, с което по същество касаторът е осъден да заплати на Б. Е.-П. сумата 136 500 лв. на основание чл.55,ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, както и 8 190 лв. разноски.
Ответното по касационната жалба Е. е подало отговор, че същата не следва да се допуска, а е и неоснователна.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПКС са поставени следните въпроси: 1.Какви са предметните предели на въззивното производство по чл.269 ГПК?, 2. Какви са правомощията на въззивната инстанция при ограниченията на чл.269 ГПК и може ли да извършва проверка по ненаведени в жалбата основания, респ. да уважи иска на незаявено с иска основание?, 3. Длъжен ли е въззивният съд, съобразно чл.269 ГПК, да не излиза извън очертаните с жалба предели на спора?, 4. Следва ли съдът да приложи чл.161 ГПК, когато страната е създала пречки за събиране на доказателства?, 5. Има ли право съдът да се произнася служебно по нищожност на правна сделка?, 6. Какво е значението на чл.293,ал.3 ТЗ при неспазване на установена в закона форма при сключване на търговска сделка? По всички въпроси ПАС се бил произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Първите три въпроса, свързани с чл.269 ГПК, се препокриват. При ограничения въззив съдът се произнася служебно само относно валидността и допустимостта на решението, а относно неговата правилност е ограничен до посочените в жалбата основания. Единственото изключение се отнася до нарушението на императивни материалноправни разпоредби, което въззивнияат съд следва да отстрани независимо дали жалбоподателят се е позовал на него. Производството има въззивен характер, според който съдът се произнася по материалния спор, преди да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение-чл.271,ал.1,изр.1 ГПК. В случая съдът не е излязъл извън очертаните с въззивната жалба предели на правния спор, тъй като първоинстанционното решение е обжалване изцяло и въззивният съд се е произнесъл по предявеният иск съобразно петитума на исковата молба. Решаващият съд не е нарушил диспозитивното начало, тъй като не се е произнесъл извън определеният от страните предмет на делото и обхвата на търсената от него защита.
По четвъртият въпрос следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.161 ГПК предоставя една възможност на съда, с оглед обстоятелствата по делото, но не и задължение.
Последните два въпроса нямат отношение към спора. Няма произнасяне служебно по нищожност на правна сделка. Има само констатация, че не е доказан твърденият от ответника договор, за който се изисква форма по 292,ал.3 ЗЗД. Цитираната в изложението разпоредба на чл.293,ал.3 ТЗ касае поведение /позоваване/ на страна. Виж Р 529/14.10.2008 по т.д. 240/2008 на І т.о., Р1442/23.12.2003 по гр.д. 411/2003 на ТК и др.
По изложените съображения, така формулираните въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Затова касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1360/15.11.2012 г. по в.гр.д. № 1098/2012 г. на Пловдивски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: