4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 14,03,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 342/12 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. И. П. от [населено място] против решение № 1728 от 03.11.2010 г. по гр.д. №1459/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – КП [фирма] – [населено място] буче е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Развити са и подробни доводи за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че е налице основание по чл.281, т.3 ГПК- като е поддържал, че за правилното решаване на спора „ следва да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия”, цитирал е и решение на ВКС.Посочил е още, че въззивният съд не бил мотивирал решението си по отношение на извода, че не била налице извършена работа, което също на „ самостоятелно основание” налагало извода, че решението следвало да бъде касирано,отново е посочено решение на ВКС. Страната общо е заявила, че били налице предпоставките по чл.270, ал.1, т.1 ГПК и е изброила решения на ВКС и едно на СОС.Посочила е, че съгласно практиката на ВКС при договора за изработка работата се счита приета ако поръчващия при приемането не направи възражения и че приемането било не само фактическо действие но и правно. Направени са оплаквания за неправилност на решението на въззивният съд, поради това, че съдът не извършил преценка дали правното действие по приемането на работата било налице в противоречие с практиката на ВКС, не бил взел предвид съдебната практика, в смисъл, че такава нямало за това, че за да се счита приета работата следва непременно да бъдат подписани писмени документи , не бил взел предвид действителната воля на страните по чл.20 ЗЗД, не бил обсъдил в цялост доказателствата по спора и направил противоречиви и неправилни изводи. Общо е посочено, че постановеното от САС решение противоречи и на ТР ОСГК №1/2011г./ вероятно има предвид 2001г./ от което буквално са възпроизведени част от мотивите на т.8 и т.12. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което единствено се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен, а не фактически въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. Като актове относими към това основание са изброените решения на ВКС по чл.290 ГПК, които обективират задължителна практика по конкретни правни въпроси. В случая, обаче правен въпрос не е поставен, а страната е разглеждала тези актове единствено като потвърждаващи, според нея, наличието на пороци в обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуален закон. Освен това, решенията на ВКС са постановени при различна фактическа обстановка и по различни искове и без поставен правен въпрос, който да ги обединява като правен извод, не могат да бъдат установени предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел недоказаност на фактическото осъществяване на работата, която е била договорена т.е. недоказване на осъществена престация по сключения договор. Или към тези правни изводи, с оглед подробно разгледания доказателствен материал и произнасяне по защитните възражения на страната, нито е поставен правен въпрос, нито е обосновано разбирането на страната за това, че съдът следвало да извършва нови процесуални действия и да установява обстоятелства, свързани с броя и размера на нивите притежавани от ответника по иска. Тези доводи нямат никаква относимост към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК , а и страната ги е квалифицирала по чл.281 ГПК , каквито са те по своята същност, но именно поради това същите са ирелевантни в тази фаза на касационното производство и не могат да бъдат разглеждани преди да бъде допуснато касационното обжалване, нито могат да бъдат основание допускането му. ТРОСГК №1 /01г. е ирелевантно, не само поради това, че същото е постановено по отменен процесуалноправен ред, особено буквално възпроизведените му точки относно разглеждане допускане на доказателства от втората инстанция, но и поради това, че страната не е изложила каквито и да било доводи, установяващи относимостта на възпроизведените текстове към разглеждания правен спор. Същото е относимо и към останалите приложени актове, които като обективиращи казуална практика са относими към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК / определенията по чл.288 ГПК не съставляват практика въобще/. И спрямо тях страната не е поставила релевантен правен въпрос, нито е очертала противоречие на конкретен правен извод на съда с правен извод направен по тези актове. Още повече, че и с тях са разгледани искове при различна фактическа обстановка, от която съответно следват и различни правни изводи. Освен че, липсват изложени доводи, свързани с противоречиво решен с тези решения и обжалваното правен въпрос / такъв въобще не поставен/, а и твърдяното противоречие е обосновано, не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според страната, фактическа обстановка с оглед доводите за необсъждане на определени твърдяни факти и с наведени възражения по основателността на иска. Направените оплаквания за неправилност на съдебния акт/ така квалифицирани и от страната/ също така са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК, тъй като се квалифициран по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 1000лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1728 от 03.11.2010 г. по гр.д. №1459/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. И. П. от [населено място] да заплати на КП [фирма] – [населено място] буче направените в настоящето производство разноски в размер на 1000лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: