2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
С., 15.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 2754/13 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на адв. М. Б., в качеството му на пълномощник на „фирма” – [населено място] срещу определение №355 от 15.02.13г. по гр.д.2264/12г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба-Н. С. А. от [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане молбата на дружеството – жалбоподател,с която се иска да бъде допълнено постановеното по делото решение от 21.11.2012г. и е прекратил образуваното производство. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че наличието на непълнота на съдебния акт е предпоставка за допустимостта на молбата по чл.250 ГПК / отм./ и тъй като в случая такава не била налице, с оглед предмета на сезиране и този, по който се е произнесъл съда, подадената от страната молба била недопустима.
Частната жалба е неоснователна, тъй като обжалваното определение като краен резултат е правилно, макар и по съображения различни от изложените.
Въззивният съд е бил сезиран с молба от 08.01.2013г., подадена от процесуалния представител на дружеството – въззивник в производството, с която е заявено кратко, че във въззивната жалба било направено оплакване за недопустимост на постановения от първата инстанция съдебен акт, тъй като то било постановено по непредявен иск, като страната е искала решението да бъде обезсилено и върнато на първостепенния съд за произнасяне по предявения. Посочено е още, че във въззивната жалба, въззивникът е заявил, че решението, което обжалва е и неправилно, тъй като противоречи на материалния закон, защото в исковата молба ищцата не била описала имуществото на дружеството ответник и стойността му. Заявено е, че по тези оплаквания съдът не се е произнесъл. При тази обстоятелствена част е искано произнасяне по чл.211ГПК / отм./вр. чл.193ГПК / отм./. При тези фактически данни се налага извод, че така подадената молба, съдържаща единствено тези оплаквания не съставлява молба по чл.250 ГПК / отм./, тъй като нито едно от изложените обстоятелства не навежда към непълнота на решението поради непроизнасяне на съда по цялото заявено спорно право, а съставлява оплакване за неправилност на решението, което е недопустимо да се разглежда по този ред, тъй като касае процесуални действия, които след постановяване на съдебния си акт, разрешаващ спора по същество съдът не може да извърши, поради приключване на производството пред него. Той не може да разгледа отново направените доводи във въззивната жалба, нито може да постанови допълнително решение със същия предмет на вече постановеното решение т.е. той не може да го ревизира в смисъла, в който иска страната, тъй като производството пред него е приключило и само по пътя на инстанционния контрол тези доводи могат да бъдат обсъдени отново, ако постановеното решение подлежи на обжалване. Следователно, така заявената молба като процесуално недопустима, с оглед направеното искане не е подлежала на разглеждане по същество.
Поради това, че крайният извод на въззивния съд е правилен определението следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №355 от 15.02.13г. по гр.д.2264/12г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: