4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
София, 01,07, 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 748/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 681 от 02.05.2012 г. по т.д. № 3317/2011г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – Т. М. К. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че били налице и трите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК. Общо е поддържал, че решението било в противоречие с практиката на ВКС, като е изброил тълкувателни решения на същия съд. Посочил е, че според него въззивният съд бил „ отказал за изпълни задълженията си произтичащи от закона за произнасяне по допустимостта на предявения иск”. Този извод е направен поради това, че в решението „ не може да се намери диспозитив, нито коментар по така предявения иск”. Това разбиране, квалифицирано от касатора като „ порочност на решението”,според него, противоречало и на утвърдената практика- изброени са ТР №1/01г.ТР.№2/04 на ОСГК на ВКС и др. Развито е подробно оплакване, че съдът не бил направил цялостен анализ на събраните доказателства, като е обосновано нарушение на закона поради това, че съдът действал като „ контролно отменителна инстанция”, което съставлявало неизпълнение на изискванията на т.19, ТРОСГК №1/01г-. Същите тълкувателни решения – изброени от касатора, обосновавали, според него и противоречивото решаване на въпрос / неконкретизиран/ и от съдилищата което било основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Страната е сочила още, че с обжалваното решение, съдът се произнесъл и по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които били от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Първия въпрос бил свързан с бездействието на САС, изразяващо се в „ отказ да се произнесе с диспозитив относно допустимостта на първоинстанционния съдебен акт”. Вторият въпрос бил свързан с нередовността на исковата молба – следва ли съдът да я остави без движение. Направен е лаконичен извод, че произнасянето по нередовна искова молба правело и двете решения недопустими. Третия въпрос бил дали ищеца изпълнил чуждо задължение, може да иска сумата от лицето, на което е платил. Развито е становището на страната по спора. Четвъртият въпрос е формулиран – „При заплащане на чуждо задължение по договор за лизинг кое е лицето което се обогатява”. Накратко страната е отговорила на въпроса. Поставен е и въпроса- дали съдът трябва да обсъди всички доказателства по делото.
Касаторът е поддържал недопустимост на постановения съдебен акт, поради това, че съдът не се произнесъл с нарочен диспозитив по допустимостта на обжалвания пред него акт. Това оплакване, обаче е довод изведен от неразбирането на въззивното производство като правна характеристика и свързаните с него задължения на въззивния съд, но е ирелевантно към допустимостта на обжалваното решение. Обстоятелството, че спора е бил разгледан означава, че решаващият състав е счел за допустим както предявения иск, така и постановеното от първостепенния съд решение, обратното изисква конкретно и изрично регламентирано от ГПК процесуално поведение – арг. чл.270 ГПК.Произнасянето по чл.270 ал.3 ГПК се определя от наличие на конкретно изброените в текста хипотези, какъвто не е разглеждания случай. Фактически невярно е посоченото, че съдът не е дал правна квалификация на иска. Това той е направил, както правно, така и фактически е обосновал извода си за тази правна квалификация. Страната не е сочила конкретни доводи, свързани с разглеждания случай за твърдяната от нея нередовност на исковата молба, поради това така поставения въпрос не обосновава извод за недопустимост на акта.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси, не са релевантни по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като са хипотетични и фактически, а и са обвързани не с правните изводи на съда, а с оплаквания на страната за неправилност на решението, квалифицирано и от касатора като допуснато нарушение на материалния закон и процесуално нарушение на съда. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел касатора по отношение на поставените от него фактически въпроси, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на общ и фактически въпрос, нито подробно изложената защитна теза на страната в производството. Не съставлява такъв довод и лаконичното отбелязване, че разглеждането на поставените въпроси щяло да допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като липсват каквито и да било доводи по отношение непълнотата или неяснотата на приложена от въззивния съд правна норма, която се нуждае от тълкуване. Пространно развитите твърдения за неправилност на решението са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК като относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Няма по същата причина такава относимост и становището на страната по спора.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение № 681 от 02.05.2012 г. по т.д. № 3317/2011г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: