3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
гр. С., 12,11,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел Чаначева ч. гр. дело № 3143/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от сдружение с нестопанска цел „В. кл.”- [населено място] срещу определение № 419 от 07.07.2014 г. по ч. гр. дело № 340/2014 г. на Сливенски окръжен съд.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът е поддържал, че първоинстанционния съд „е изложил съображения, които противоречат на разпоредбите на ГПК”. Развито подробно е разбирането на страната, за това, че съдът при нередовност на исковата молба е следвало да укаже на ищеца да представи вносна бележка за внесена държавна такса. Първостепенният съд в нарушение на чл.128ГПК и чл.129 ГПК не е дал такива указания на ищеца. Като не е изпълнил тези си процесуални задължения, съставът е допуснал процесуална грешка, за която сдружението не следвало да носи отговорност чрез възлагане на разноски. По основанията за допускане касационно обжалване е сочено,след възпроизвеждане текста на нормата на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, че релевантните въпроси били:1/”Дали съдът може да образува предявения иск в гражданско дело,преди да бъде внесена дължимата за това държавната такса.,,2/”Дали съдът е длъжен да уведоми ответникът за искането делото да бъде прекратено,преди да бъдат дадени указания от съда за отстраняване нередовностите на исковата молба и преди те да бъдат отстранени от ищеца в срок. и 3/ „Следва ли да се присъждат разноски на другата страна,`при положение, че не са спазени визираните изисквания на ГПК и ответникът реално не е действал съгласно тези изискванията”.
Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Поставените от касатора въпроси не са релевантни, тъй като те не отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК – не са свързани с решаващите изводи на съда, обусловили обжалвания резултат.Въззивният съд, за да отмени определението на първостепенния съд и частично да уважи искането на ответника по спора за присъждане на разноски е приел, че извода на състава за липсата на доказателства за направените разноски от ответника е неправилен, с оглед разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК и след констатацията, че дружеството е било представлявано от юристконсулт. Решаващият извод на въззивният съд е изведен от разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, която изрично определя дължимост на разноски и при прекратяване на делото . Доколкото страната счита, че първостепенния съд неправилно е изпратил исковата молба на противната страна, без да отчете нейната нередовност, поради невнасяне на държавна такса, то тези оплаквания нямат връзка с дължимостта за разноски, която не е изведена от така посочените действия на състава, а от изричната цитирана разпоредба на процесуалния закон. Поради това и поставените в този контекст въпроси са без правно значение за наличие общо основание по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед липсата на обоснованост на общото основание, ирелевантно е соченото по т. 1 противоречие с определение на ВКС № 471 от 12.07.2012 г. по ч.т. дело № 209/2012 г. на ВКС, І т.о.. Още повече че с това определение е разгледан и разрешен въпрос, неотносим към предмета на спора, а именно- непредставянето на документ за внесена държавна такса представлява ли неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване нередовностите на исковата молба. По основанието по т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК не са изложени никакви доводи.
Подробно развитите оплаквания за неправилност на определението са ирелевантни в настоящето производство, тъй като са неотносими към лимитивно изброените основания по чл. 280, ал. 1, т.1- 3 ГПК.
Необосноваването на основания по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускане касационно обжалване на определението.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 419 от 07.07.2014 г. по ч. гр. дело № 340/2014 г. на Сливенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: