ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13
С., 07.01.2014 година
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 9 декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 4050 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение № 188/4.07.2013 г. по в.т.д. № 496/2012 г. на Варненски АС се потвърждава решение № 122/15.06.2012 г. по т.д. № 14/2011 г. на Търговищки ОС, с което е отхвърлен одобреният от кредиторите на Е.П.Д. АД в н. оздравителен план, предложен от Е. Л. Л. И.., и длъжникът е обявен в несъстоятелност на основание чл.710 ТЗ.
Против решението са подадени две касационни жалби от: А. мениджмънт Е.-Т. и О.С. П.2 О.-В., които са обжалвали и първоинстанционното решение. Те са кредитори с приети вземания в открито производство по несъстоятелност-т.д. 14/2011 на ТОС, гласували за приемане на оздравителния план в събранието на кредиторите на 17.04.2012 г.
О.С.П.2 О.-В. е подало отговор, че другата касационна жалба е допустима и основателна.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В изложенията по чл.284,ал.3,т.1 ГПК и на двамата касатори са поставени следните въпроси: 1. Какъв е обхвата на проверката от съда за съответствие на приетия от кредиторите оздравителен план с изискванията на закона-за законосъобразност или за целесъобразност?, 2. Приложимо ли е изискването на чл.189 ДОПК, когато е прието вземане, предявено от НАП, което не е пряко данъчно задължение на длъжника, а е задължение на трето лице към НАП, което несъстоятелния длъжник се е договорил с третото лице да изплати?, 3. Какво се включва в понятието гаранции по смисъла на чл.700,ал.1,т.4 ТЗ?, 4. Задължително ли е представяне на гаранции за изпълнението на плана?, 5. Задължителен елемент от плана ли е посочването на действията, които следва да се извършат от длъжника, въпреки че вносител на плана е трето лице, което се ангажира изцяло с изпълнението на плана?, 6. Приложим ли е чл.189 ДОПК в производство по несъстоятелността, по което е предложен оздравителен план, когато спрямо длъжника не е осъществена процедура по чл.160 ДОПК във вр. с чл.60 от Конституцията на РБ?, 7.Приемането на предявеното от НАП вземане за данъчно задължение по ЗКПО спрямо несъстоятелния търговец, приравнява ли се с последиците на акта дължим по приложението на чл.166 ДОПК и покрива ли критериите в чл.60 от Конституцията относно изискването за законоустановеност на данъчните задължения?, 8.Липсата на акт по чл.160 ДОПК за установяване на данъчна задължение на несъстоятелния търговец, е ли пречка за принудително изпълнение на приетото в несъстоятелността вземане за данъчно задължение, въпреки, че несъстоятелността е способ за принудително изпълнение?, 9. Следва ли такова вземане да се квалифицира като условно по чл.725 ТЗ до снабдяване на приетото вземане с акт за данъчно задължение на несъстоятелния търговец?, 10. На основание чл.5,ал.4 от Конституцията, съгласно чл.ХІ от подписания междудържавен договор за насърчаване и закрила на инвестициите между РБ и САЩ, изискването за приложението на чл.189 ДОПК при липсата на издаден акт по чл.160 ДОПК за установяване на данъчно задължение, съставлява ли пречка за утвърждаване на оздравителния план и поддържането на това изискване при разглеждане на въпросите по чл.705 ТЗ, покрива изискванията за честно и справедливо третиране на инвестицията на “Е. Л. Л.” И..?
Първите два въпроса били в противоречие с практиката на ВКС-ал.1, а останалите от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-ал.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че не са налице предпоставките за утвърждаване на оздравителния план-чл.703,т.4 ТЗ във вр. с чл.189 ДОПК, чл.700,ал.1,т.4 и 5, както и ал.6 ТЗ, както следва: 1. В плана са включени публичноправни вземания на НАП, за които е предвидено 100% удовлетворяване, чрез плащане след утвърждаване на плана. Съгласно чл.189 ДОПК, абсолютна предпоставка за допускане на оздравителния план за разглеждане, е предварително писмено съгласие на министъра на финансите относно отсрочване на задължението за плащане на включеното в одобрения списък на приетите вземания, публичноправно вземане на НАП. Липсата на такова съгласие е следвало да се отчете още при преценката за допустимост на оздравителния план. НАП е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност и правото за възражение е преклудирано с одобряване на списъците., 2. По чл.700,ал.1,т.4 ТЗ поетите ангажименти за финансово обезпечаване не са изпълнение, по отношение на финансирането на плана липсват гаранции., 3. По чл.700,ал.1,т.5 ТЗ в плана липсват конкретните действия които длъжникът ще предприеме за изпълнението му. От момента на учредяването си длъжникът не е развивал дейност. Доклада на независимия одитор за 2009 г. констатира, че към 31.12.2009 г. дружеството е регистрирало загуби 50 000 лв., не генерира приходи и има задължения за 98 408 хил. лв. През 2010 г. задълженията се увеличават без да се реализират приходи от дейност. При тези данни за да се реализира оздравителния план, който предвижда развитие на дейността чрез строителство и продажба на ваканционни имоти, в плана трябва да се конкретизират управленски, технически, правни и организационни действия по изпълнението му, но такива липсват., 4. Оздравителният план е в нарушение на чл.700,ал.6 ТЗ. С предприетото увеличение на капитала на самостоятелно дружество Ню ко-Пропърти инвестмънт АД не се постигат целите на оздравяването.
По първият въпрос не е налице твърдяното противоречие с решение по гр.д. 1246/98 на V г.о., /по ГПК-отм./, с което е прието, че съдът не обсъжда и не се произнася повторно по основателността на вземанията на кредиторите, / и такова произнасяне няма/, но той проверява дали при приемането на плана от събранието на кредиторите са спазени законовите изисквания за приемането му, от отделните класове кредитори /чл.705,ал.1,т.1 ТЗ/, какъв начин на плащане предвижда и т.н. Констатираните от въззивния съд липса на гаранции за всеки клас кредитори във връзка с изпълнение на плана, както и липса на конкретни действия, които ще се предприемат за изпълнението му, всъщност представляват едно доразвитие на проверката за законосъобразност, която се извършва от съда. Утвърждаването на оспорения план изисква и преценка по същество за пълната му законосъобразност-Р 41/7.08.2005 по т.д. 137/2004 на ТК.
Преценката относно съответствието на предложения оздравителен план с изискванията на закона за неговото съдържание и приемането му от събранието на кредиторите, е извършена с оглед спецификата на всеки конкретен случай, т.е. касае се за преценка на конкретни факти, които са различни по всяко от делата-различие, което налага и различни правни изводи относно законосъобразността на разглеждания план за оздравяване.
По вторият въпрос, относно прилагането на чл.189 ДОПК, се твърди противоречиво решаване с Р 41/7.02.2005 по т.д. 137/2004 на ТК, където било прието, че съгласие на министъра на финасите е необходимо само за преки данъчни задължения на несъстоятелния търговец. Всъщност противоречиво решаване няма, защото с това решение не са изключени и другите задължения, а просто само визираните в него са били предмет на делото.
Съгласието е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допускане на оздравителния план до разглеждане от събранието на кредиторите, а съответно и за последващото му утвърждаване от съда-Р 158/30.11.2012 по т.д. 42/2012 на ІІ т.о. Това е така, защото разпоредбата на чл.189 ДОПК е императивна.
По третият, четвъртият и петият въпроси са дадени отговори в Р № 83/27.11.2013 г. по т.д. № 940/2012 г. на І т.о., Р 158/30.11.2012 по т.д. 42/2012 на ІІ т.о. и др., които са постановени по новия ГПК и затова не може да бъде налице приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. В първото решение е дадено тълкуване на понятието гаранции в по-широк смисъл, но във всички случаи, като мерки обезпечаващи защита на удовлетворяването на кредиторите. Когато за действителността, а и за доказване на гаранцията с оглед вида й, е необходима особена форма, тогава същата следва да бъде спазена и съществуваща към момента на приемане на оздравителния план. Годността на гаранция, по смисъла на чл.700,ал.1,т.4 ТЗ, се преценява във всеки конкретен случай, с оглед съдържанието на конкретния оздравителен план в цялост. С решение 69/18.02.2005 по гр.д. 286/2004 на І т.о. е прието, че съдът преценява доколко гаранциите за изпълнение на плана са ефективни, а не само формални-чл.700,ал.1,т.4 ТЗ. Гаранциите следва да са специално уговорени, за да осигурят конкретна защита, а не възпроизведени законоустановени положения.
Следващите въпроси са свързани с разпоредбите на чл.160 и чл.166 ДОПК, по които въззивният съд не се е произнасял и следователно не са обусловили изхода на делото, поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. И това е така, защото решаването на делото при съдебно обжалване на ревизионния акт-чл.160 ДОПК, е съдебно производство, което се развива пред административен съд. В заключение, не е налице общото основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество-ТР 1/2009 ОСГТК.
По десетия въпрос, за споменатия междудържавен договор за насърчаване и закрила на инвестициите между РБългария и САЩ, няма данни да е ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за РБългария, по смисъла на чл.5,ал.4 от Конституцията на РБ.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 188/4.07.2013 г. по в.т.д. № 496/2012 г. на Варненски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: