2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 379
С., 20,05,2014 година
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 14 април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 3543 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ВиК С. Е.-Т. против решение № 106/16.05.2013 г по в.гр.д. № 58/2013 г. на Ловешки ОС в частта, с която по същество касаторът е осъден да заплати на Л. АД-Т. сумата 19 073.07 лв., на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, получена без основание по ф-ра №31557/31.05.2012 г., ведно със законната лихва и разноски.
Ответникът по касационната жалба-сега с ново фирмено наименование В. Б. АД, е подал отговор същата да не се допуска, а е и неоснователна, като претендира за разноски.
В изложението по чл.274,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните два въпроса: 1. Правилни ли са изводите на съда по тълкуването на чл.20 и 20а ЗЗД относно точния смисъл на договорните клаузи при наличието на изменение на материалния закон и въвеждането на ДКЕВР, като единствен регулаторен орган, да утвърждава цените на които ВиК операторите предоставят услугите си, без да е необходимо трето лице- [община], да ги съгласува след утвърждаване от регулаторния орган, при положение, че: а/ според чл.16 ЗРВКУ указанията на комисията относно цените и др. са задължителни за ВиК операторите, б/ според чл.20 ЗРВКУ ВиК операторите прилагат утвърдените с решенията на ДКЕВР цени след тяхното публикуване?, 2. Следва ли да се приеме, че утвърдените след подписване на договора ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК С. О. следва да се прилагат, или договорът е индивидуален и при противоречие с ОУ има приоритет?
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Спорът по делото е за единичната цена за пречистване на един кубически метър отпадна вода. Съдът се е мотивирал, че за процесния период се прилагат цените уговорени в договора от 1.08.2005 г., тъй като страните не са регламентирали приложимост на ОУ за предоставяне на услугите, за да може да се твърди, че се прилагат и новите определени от ДКЕВР пределни цени. Разпоредбата на чл.14,ал.3 ЗРВКУ забранява определяне на цени по-високи от утвърдените пределни от комисията.
Първият въпрос не може да обуслови приложно поле за касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, защото: 1.Правилността е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК., 2. Представени са седем решения на ВКС, в които се е произнесъл по конкретни казуси и във вр. с чл.20 ЗЗД, но липсва обективен материалноправен идентитет на разрешените случаи по приложените решения и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие с практиката на ВКС., 3. Въззивният съд е тълкувал клаузите на договора и е обсъдил възражението на ответника за прилагане решението на ДКЕВР към отношенията между страните. Формираните изводи са за определянето на пределни цени от регулаторния орган, което предоставя възможност на ВиК оператора да предоставя услуги на цени под пределните. В този смисъл, съображенията относно правомощията на О.-Т. не са решаващи за крайния изход на спора.
По вторият въпрос се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Отсъствието на общото изискване по чл.280,ал.1 ГПК по отношение на втория въпрос се дължи на обстоятелството, че по същия липсва произнасяне във въззивното решение за противоречие между договора и ОУ. Отговорът на така поставения въпрос се съдържа в ал.3 на 298 ТЗ. Съдът е приел, че ОУ са неприложими поради: 1. Сключения между страните договор, който съгласно чл.20а ЗЗД има за тях силата на закон и в който не са посочени ОУ., 2. Не са налице ОУ отнапред по чл.298 ТЗ, тъй като представените по делото са одобрени на 9.06.2006 г.
ДКЕВР определя пределни цени за регулираните ВиК услуги, като прилаганите от оператора цени могат да бъдат и по-ниски от утвърдените. Определяща е постигнатата договореност. По смисъла на ЗРВКУ търговските взаимоотношения между ВиК и неговите клиенти, не са от компетентността на ДКЕВР в качеството на регулаторен орган. В този смисъл виж писмо изх. № В-12-00-287/22.08.2013 г. на ДКЕВР. В регулаторната функция на ДКЕВР не се включват конкретните цени в договорите между изпълнителя на ВиК услугата и възложителя-адм.д. № 5498/2011 г. на ВАС.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното и на основание чл.78 ГПК, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 106/16.05.2013 г. по в.гр.д. № 58/2013 г. на Ловешки ОС в обжалваната част.
Осъжда ВиК С. Е.-Т. да заплати на В. Б. АД-Т. сумата 2 494.38 лв. възнаграждение за един адвокат по тона производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: