Определение №760 от 6.11.2013 по ч.пр. дело №3370/3370 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 760

София, 06,11,2013 година

Върховният касационен съд на Република Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 3370/13 година.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба “Р./ Б./” ЕАД – [населено място] против определение от 20.06.2013 г. по ч.гр.дело №322/2013 г. на Ловешки окръжен съд.
Ответникът по частната жалба не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е заявил, че счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Поставил е въпросите – „ Какъв е обсега на служебна проверка, която следва да извърши съдът по редовността на представените документи съгласно чл.418, ал.2 ГПК. 2 / При безспорно настъпила автоматична изискуемост на вземането следва ли съдът да я съобрази при преценка на обстоятелствата за наличие на подлежащо за изпълнение вземане… 3/ Следва ли съдът да преценява връчването на уведомителни писма за обявяване кредита за предсрочно изискуем съобразно всеки конкретен случай и постигнатите кредитни договорености за начина на връчване на писмените уведомления и как следва да се преценява надлежното връчване на уведомлението.”Страната е посочила, че преценката на съда за изискуемостта на вземането „ се извършва във всеки конкретен случай”. Заявила е, че съобразно практиката на ВКС следвало от заявлението и извлечението от счетоводните книги да се направи извод че вземането подлежи на изпълнение, като това „ становище следвало да се съобрази и с конкретната преценка на решаващият съд предвид на данните по делото” Възпроизведена е част от мотивите на определение №809/11г. на ВКС ,ТК, след което лаконично е посочено, че за уеднаквяване на практиката било от значение произнасянето на ВКС по поставените въпроси.Страната общо е поддържала и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като според нея въпросът за предсрочната изискуемост на дълга влизал в противоречие с друго определение на Ловешки окръжен съд, което не е приложено.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. Поставените въпроси, дори и да бъдат приети за релевантни по смисъла на чл.280 , ал.1 ГПК, въпреки че не са свързани с решаващия извод на съда, а с разбирането на страната по повдигнатия процесуален спор съставляват само един от елементите от фактическия състав на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като нормата изисква в кумулативна зависимост, въпросът да е разрешен при една от хипотезите на т.1-3 на текста.
В случая касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Страната е възпроизвела текста на част от мотивите на определение №809/11г на ВКС, ТК, І т.о., третиращи обхвата на проверката на съда, като дори в цитираната от касатора част изрично се приема, че когато изискуемостта на вземането е в зависимост от настъпване на определено обстоятелство, то това обстоятелство трябва да бъде удостоверено изрично с официален или изходящ от длъжника документ. Касаторът не е очертал конкретно противоречие в сравняваните съдебни актове по първия поставен въпрос, тъй като втория формулиран въпрос е фактически и е свързани с твърдение на страната, което тя е третирала като установен факт, поради неговата „ безспорност”. Именно този факт на настъпване на предсрочната изискуемост на дълга е приет за недоказан от състава на въззивния съд.
С оглед това, че въззивния съд по въпроса за обхвата на проверка не е приел нищо различно от приетото от ВКС, тъй като е мотивирал, че представеното извлечение, съдържа необходимите реквизити и е редовно от външна страна по отношение на разчетните отношения между кредитора и длъжника, като е зачел презумпцията за достоверност и ненуждаещи се от допълнително доказване на отразените в извлечението факти. Основният извод, релевантен за изхода на спора, който е направен от решаващия състав е във връзка с това, че настоящият касатор не е доказал правото си на предсрочна изискуемост на целия банков кредит. За да приеме, такава недоказаност, съдът е посочил, че заявителят не е ангажирал доказателства, че приложената покана за изпълнение до длъжника е връчена на адресата. Значението на тази покана и нейното валидно връчване на длъжника, съдът е извел както от заявеното от взискателя, така и в тази връзка договорено между страните в чл.9.2 от договора, който я определя като част от условията за настъпване на предсрочната изискуемост на дълга. Така приетото не само не е в противоречие със сочената практика на ВКС, но изцяло е в съответствие с нея, с оглед това, че ВКС винаги е приемал, че предмет на заповедния иск трябва да бъде изискуемо вземане, което съответно следва да бъде установено от заявителя. Следователно, не се обосновава твърдяното противоречие.
Лаконично посоченото за противоречие по въпроса за „приложението на автоматичната предсрочна изискуемост” с изводите с друго определение не въззивния съд, не установява само по себе си наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като това определение не е приложено от касатора, чието е процесуалното задължение за доказване на твърдението му. Освен това приложението както на т.2 и така и на т.3 от чл.280 ГПК е в пряка връзка с липсата на задължителна за съдилищата практика по поставените въпроси, какъвто не е разглеждания случай тъй като не само, че е налице задължителна практика по първия поставен въпрос / такава всъщност е цитирана и от касатора/ но и по въпроса, свързан с предсрочната изискуемост на дълга, произтичащ от договор за потребителски кредит, респективно доказването му е бил разрешен със задължителна практика по чл.290 ГПК – решение №92/09г. по т.д. 467/08г. на ВКС, ІІт.о. и решение № 58/09г. по т.д. №584/08г. на ВКС, ІІ т.о., с които изрично е прието, че договорената в договор за кредит предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване правомощията на банката за направи кредита предсрочно изискуем.Следователно, не само е налице практика, но е преодоляна и противоречивата практика по така поставения релевантен въпрос. И след като въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика, то и не се обосновава основание за допускане на касационно обжалване.Или не е налице, с оглед сочената задължителна практика и основанието по чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 20.06.2013 г. по ч.гр.дело №322/2013 г. на Ловешки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top