2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 148
С., 22,02,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 11 февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 309 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О.-Г. против решение № 487/20.12.2011 г. по в.гр.д. № 1143/2011 г. на ВТОС, с което се потвърждава решение № 106/13.07.2011 г. по гр.д. № 190/2011 г. на Свищовски РС, с което се отхвърля иска по чл.422 ГПК предявен от касатора против С.-В. Е.-с.В., общ.С. за приемане за установено, че последното дължи сумите за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изп.лист по ч.гр.д. № 1195/2010 г. на Свищовски РС както следва: 21 480 лв. недовнесена арендна вноска за стопанската 2009-10 г., цялата от 54 460.60 лв. по арендни договори между страните от 18.02.2008 г. и 30.07.2009 г., 103.26 лв. лихва, както и законната лихва върху главницата, като неоснователен.
Ответното по касационната жалба Е. е подало отговор, че същата не следва да се допуска до разглеждане по същество, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът: Могат ли страните по аренден договор да уговарят, че размерът на арендната вноска, ще бъде обвързан от подзаконов нормативен акт или акт на общинския съвет на съответната община по местонахождение на имотите?, бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Така формулираният въпрос следва да се прецизира, че в случая не става дума за свобода на договарянето, а за законово уредена основа за договаряне размерът на арендното плащане-чл.8 ЗАЗ, р.п. за изменение на арендни договори.
Бланкетното позоваване на законовия текст-чл.280,ал.1,т.3 ГПК, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи съобразно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК.
Доводите за неправилност също не могат да обосноват основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Следва да се прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2. Основанието за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са предмет на последващо производство по чл.290 ГПК и затова не могат да обосноват приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 487/20.12.2011 г. по в.гр.д. № 1143/2011 г. на ВТОС.
Осъжда О.-Г. да заплати на С.-В. Е. сумата 1 500 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: